Дело C-62/93: BP Soupergaz/Гръцка държава, Съдебно решение от 6 юли 1995 г.

1. Имало ли е право гръцкото правителство, по каквато и да е причина,

(а) съгласно разпоредбите на член 37, параграфи 1 и 4 от Закон № 1642/1986, от една страна, да подлага вноса на готови петролни продукти на данък върху добавената стойност, изчислен върху основната цена, посочена по-горе, която се различава от предвидената в член 11А, параграф 1 и Б, параграфи 1 и 2 от Шестата директива на Съвета, и, от друга страна, да освобождава дружествата, търгуващи с петролни продукти, бензиностанциите и другите търговци на дребно от задължението да подават съответните декларации, като по този начин ги лишава от правото на приспадане на данъка;

(б) да освобождава от данък, съгласно член 37, параграф 6 от Закон № 1642/1986, услугите по транспорт и съхранение на петролни продукти, които не са свързани с транспортирането и др. на тези продукти от първата до друга посочена дестинация?

2. Ако отговорът е отрицателен, т.е. ако гръцкото правителство не е имало такова право, са ли член 11А, параграф 1 и Б, параграфи 1 и 2 и член 17, параграфи 1 и 2 от Шестата директива безусловни и достатъчно ясни, за да може ищецът да се позове на тях като на норма с по-висока юридическа сила пред Dioikitiko Protodikeio, пред който е висящо делото

Освен това, ако това е така, при прилагането на тези разпоредби от директивата, може ли данъчно задълженото лице да поиска със задна дата, считано от 1 януари 1987 г., когато Закон № 1642/86 е влязъл в сила, приспадане на данъка върху въпросните входящи доставки, който не е бил приспаднат, и възстановяване на сумата на всеки данък, платен на това основание за 1987 г., който не е бил дължим?