Дело C-443/93: Vougioukas/Idryma Koinonikon Asfalisseon, Съдебно решение от 22 ноември 1995 г.

1) Като се има предвид, че по време на своята кариера лекарите на ИКА могат от време на време да бъдат назначавани да ръководят и управляват клиничните служби на ИКА, да участват в работата на неговите основни или второстепенни клинични комисии и следователно, при изпълнение на служебните си задължения, да вземат решения, свързани с целите и функционирането на ИКА,

а) могат ли те на това основание да се считат за „държавни служители“ по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 1408/71, тоест упражняват ли публична власт, и

б) достатъчно ли е, за да се считат за „държавни служители“, че им е предоставена възможност да заемат такива длъжности, или трябва действително да са ги заемали, дори и само веднъж по време на кариерата си в публичната служба?

2) Доколкото тяхното пенсионно положение се урежда, независимо дали са заемали такива длъжности или не, от пенсионна схема, която по същество се отнася до пенсионните разпоредби, приложими за държавни служители и военнослужещи, достатъчно ли е това, за да се счита, че въпросната схема представлява „специална“ схема за социално осигуряване на държавни служители по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 1408/71, както се прилага понастоящем

Така, за да се счита една схема за социално осигуряване за „специална“, достатъчно ли е тя да се отнася до държавни служители или да препраща към съществуващата схема за социално осигуряване на държавни служители на държава членка, или понятието „специална“ изисква евентуално и други елементи или уредби, които във всеки случай не могат да бъдат по-неблагоприятни от основните принципи, съдържащи се в посочения регламент и в член 51 от Договора, който се отнася до сумирането, за целите на придобиване и запазване на правото на обезщетение и изчисляване на размера на обезщетението, на всички периоди, признати по законите на различните държави?

3) Доколкото съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 1408/71 „специална“ схема за обезщетения за „държавните служители“ на държава членка може да допуска уредби, които не предвиждат или не позволяват сумиране на периоди на заетост, изработени от държавния служител по законодателството на друга държава членка, за целите на придобиване и запазване на правото на обезщетение и изчисляване на неговия размер, противоречи ли тази разпоредба на посочения регламент на първата алинея на член 51 от Договора, като се има предвид, че член 48, параграф 4 относно достъпа до заетост в публичната служба, който гласи, че член 48 „не се прилага за заетостта в публичната служба“, явно не се прилага към схемата за социално осигуряване по такъв начин, че да доведе до загуба на посоченото право на сумиране, за целите на придобиване и запазване на правото на обезщетение и изчисляване на размера на обезщетението, на по-ранни периоди на заетост, изработени в други държави членки, когато националната схема за обезщетения за държавни служители всъщност допуска такова сумиране, доколкото сумираните по-ранни периоди на заетост са изработени в чужбина в аналогични публични заведения?