Дело C-254/94: Fattoria autonoma tabacchi, Заключение от 29 февруари 1996 г.

1. Съвместими ли са член 3, параграф 3, член 9 и член 10 от [регламента за изпълнение] и по-специално правилото, че не се отпуска квота на преработвател, който не се задължава да издава удостоверения за отглеждане съгласно член 9, въвеждането на тези удостоверения и възможността преработвателите да сключват договори за отглеждане и да получават възстановяване на премии за количества, по-големи от отпуснатите им преработвателски квоти, с принципите, залегнали в основата на реформата на сектора, както са изложени в [основния регламент], и по-специално със забраната в член 10 от този регламент, или те на практика „напълно подкопават целите и стратегията“, въз основа на които Съветът започна първия етап от реформата на общата организация на пазара на суров тютюн?
2. Независимо от първия въпрос, съвместими ли са административните изисквания, наложени на преработвателите съгласно [регламента за изпълнение] във връзка с издаването на удостоверения за отглеждане, с принципа на пропорционалност, който изисква наложените на физическите лица тежести да са пропорционални на целите, които трябва да бъдат постигнати, или те представляват „ненужно административно усложнение“, което противоречи на този основен принцип на правото на Общността?
3. Ако първите два въпроса получат утвърдителен отговор, може ли член 9, параграф 3 от [регламента за изпълнение] да се тълкува като позволяващ на държавите членки да създават подходящи резерви от различните групи сортове, за разпределение на процентен принцип между съответните предприятия, в съответствие с механизма, установен с циркуляр № 368/G от 1 март 1993 г. (точка 8, стр. 9) на Министерството на земеделието и горите?
4. Съвместим ли е министерският циркуляр № 368/G от 1 март 1993 г. с третото тире на член 2 и с член 21 от [регламента за изпълнение], доколкото не допуска издаването на едно удостоверение за отглеждане и/или една производствена квота на „групи производители“ и по-специално на società semplice (асоциация), която няма правосубектност и е създадена с цел насърчаване и улесняване на отглеждането на тютюн от нейните членове, като същевременно извършва първична преработка на този тютюн в собствените си помещения и ежегодно решава колко земя да бъде отделена за отглеждане на тютюн, разпределяйки я между членовете си при условие, че те предават на асоциацията целия произведен тютюн?
1. Несъвместимо ли е въвеждането на „удостоверения за отглеждане“, предвидени в член 9 от [регламента за изпълнение], с принципите, на които се основава [основният регламент], и с целите и стратегията на Съвета в първата фаза на реформата на общата организация на пазара на тютюн, доколкото то представлява прикрит начин за предсрочно въвеждане на производствени квоти (които са предвидени в първия етап само като изключение в член 9, параграф 4 от [основния регламент]), като по този начин се затруднява, ако не и прави невъзможно, адаптирането на качеството към изискванията на пазара?
2. Следва ли член 10 и осмото съображение от преамбюла на [основния регламент] да се тълкуват в смисъл, че отпуснатите на предприятията, извършващи първична преработка, или на производителите преработвателски квоти са неизменни и ако е така, съвместимо ли е с този принцип изявлението относно съответния регламент на Комисията в Меморандум № VI/003136, че преработвателските квоти могат да бъдат увеличавани или намалявани според предпочитанията на отделните производители?
3. Независимо от първия въпрос, представляват ли удостоверенията за отглеждане, предвидени в [регламента за изпълнение], „ненужно административно усложнение“, което противоречи на принципа на пропорционалност в правото на Общността, изискващ подходящ баланс между административните тежести, наложени на физическите лица, и целите, преследвани от институциите на Общността?
4. Не представлява ли съществено отклонение от правилата на Общността (по-специално от член 3, параграф 3 от [регламента за изпълнение]) предвиденото в точка 8, стр. 3, G, от министерския циркуляр № 368/G от 1 март 1993 г. „създаване на подходящи резерви, в секции, представляващи всяка група сортове“, въз основа на националното „изравняване“ на процентното количество резерви, подход, който възпрепятства коригирането на общата референтна сума с оглед на производствените загуби, понесени от отделни производители в резултат на природни бедствия?
5. Съществува ли също така, по същество, заобикаляне и неизпълнение на правилата на Общността, съдържащи се в член 9, параграф 1 и член 10, параграф 1 от [регламента за изпълнение], в предвиденото в многократно цитирания министерски циркуляр (Приложение 4, стр. 9) първоначално разделяне на преработвателните предприятия на седем групи, всяка с различен метод за изчисляване на средната стойност за трите години от референтния период, така че за едно и също количество и вид произведен тютюн производствената квота на производителя варира в зависимост от избора му на преработвателно предприятие за последния тригодишен период?