Дело C-299/95: Kremzow/Republik Österreich, Заключение от 6 февруари 1997 г.

A. Явяват ли се всички или поне материалноправните разпоредби на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) – включително разпоредбите на членове 5, 6 и 53 от Конвенцията, които са релевантни за производството пред Oberster Gerichtshof – част от правото на Общността (член 164 от Договора за ЕИО), поради което Съдът на Европейските общности може да даде преюдициално тълкуване на тях съгласно първата алинея на член 177 от Договора за ЕИО?
Б. Следните допълнителни въпроси се отправят до Съда на Европейските общности за преюдициално тълкуване само в случай, че въпрос А бъде отговорен положително – поне що се отнася до членове 5 и 6 от Конвенцията:
1. Обвързани ли са националните съдилища от решенията на Европейския съд по правата на човека, с които се установяват нарушения на Конвенцията, поне доколкото те не могат да приемат, че поведението на държавните институции, до които се отнася установеното нарушение, е било в съответствие с Конвенцията?
2. Изключени ли са искове за обезщетение за вреди, основани на член 5, параграф 5 от Конвенцията, когато вредата произтича от решение на Oberster Gerichtshof?
3. Явява ли се задържането по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Конвенцията противоречащо на Конвенцията ex tunc, когато Европейският съд по правата на човека е установил, че в наказателното производство националният съд е нарушил процесуалните гаранции, залегнали в член 6 от Конвенцията?
4. Има ли право юридическото лице, срещу което е предявен иск за държавна отговорност, да твърди, че наказанието не би било различно по размер, ако нарушението на член 6 от Конвенцията, установено от Европейския съд по правата на човека, не беше настъпило, въпреки че австрийското наказателнопроцесуално право – до момента – не предвижда в такива случаи производство за преразглеждане на съдебното решение или друго изменение, чрез което процесуалната грешка би могла да бъде отстранена?
5. Върху ищеца ли пада тежестта да докаже причинно-следствената връзка между нарушението на член 6 от Конвенцията и лишаването от свобода на ищеца, или тежестта на доказване на този недостатък пада върху ответното юридическо лице?