Дело C-108/97: Windsurfing Chiemsee, Заключение от 5 май 1998 г.

1) Относно член 3, параграф 1, буква в): Има ли член 3, параграф 1, буква в), предвид, че е достатъчно да съществува възможност дадено наименование да се използва за обозначаване на географски произход, или тази възможност трябва да е приела конкретна форма (в смисъл, че други предприятия от този вид вече използват тази дума за обозначаване на географския произход на сходните си продукти, или че съществуват поне конкретни индикации, че това трябва да се очаква да се случи в близко бъдеще), или трябва дори да съществува необходимост от използване на това наименование за обозначаване на географския произход на засегнатите продукти, или трябва допълнително да съществува особена необходимост от използване на въпросното наименование за произход, например защото продуктите от този вид, произведени в съответния район, се ползват с особена репутация?
Има ли значение за широкото или тясното тълкуване на понятието за индикации за географски произход по член 3, параграф 1, буква в), фактът, че ефектите на марката са ограничени съгласно член 6, параграф 1, буква б)?
Попадат ли под индикации за географски произход по смисъла на член 3, параграф 1, буква в), само тези, които се отнасят до мястото на производство на продуктите, или е достатъчно продуктите да се предлагат на пазара на това място, или от това място, или, накрая, в случай на производство на текстил, е достатъчно текстилът да се проектира в този район, макар и впоследствие, в рамките на възмезден производствен процес, да се произвежда другаде?
2) Относно член 3, параграф 3, първо изречение: Какви условия поставя тази разпоредба по отношение на възможността за регистрация на описателно наименование съгласно член 3, параграф 1, буква в)?
По-специално: Идентични ли са тези условия във всички случаи или се различават в зависимост от степента на необходимост на наименованието да остане на разположение на всички?
Съвместима ли е по-специално с тази разпоредба досегашната преобладаваща позиция в германската съдебна практика, според която, в случай на описателни наименования, които трябва да останат на разположение на всички, е необходимо и трябва да се доказва тяхното утвърждаване в търговските отношения, и по-специално в процент, по-голям от 50% от съответните търговски среди

Поставя ли тази разпоредба условия относно начина на установяване на придобития чрез използване отличителен характер?