Дело C-167/97: Seymour-Smith и Perez, Заключение от 14 юли 1998 г.

1. Представлява ли обезщетението за нарушение на правото да не бъдеш неправомерно уволнен по националното законодателство, като Employment Protection (Consolidation) Act 1978, „възнаграждение“ по смисъла на член 119 от Договора за ЕО?
2. Ако отговорът на първия въпрос е „да“, попадат ли условията, определящи дали работникът има право да не бъде неправомерно уволнен, в обхвата на член 119 или на Директива 76/207?
3. Какъв е правният тест за установяване дали мярка, приета от държава членка, има такава степен на различно въздействие между мъже и жени, че представлява непряка дискриминация за целите на член 119 от Договора за ЕО, освен ако не е обоснована с обективни фактори, различни от пола?
4. Кога трябва да се приложи този правен тест към мярка, приета от държава членка

По-специално, в кой от следните моменти или в кой друг момент трябва да се приложи тестът към мярката:
(а) при приемането на мярката;
(б) при влизането ѝ в сила;
(в) при уволнението на работника?
5. Какви са правните условия за установяване на обективна обосновка, за целите на непряка дискриминация по член 119, на мярка, приета от държава членка в изпълнение на нейната социална политика

По-специално, какви материали трябва да представи държавата членка в подкрепа на основанията си за обосновка?