Дело C-22/98: Becu и др., Заключение от 25 март 1999 г.

1. Към настоящия момент на развитие на правото на Общността, могат ли подчинените на него лица, независимо дали са физически или юридически, да придобият права по член 90, параграф 1 от Договора за ЕО, във връзка с членове 7, 85 и 86 от него, които държавите членки трябва да зачитат, когато товаро-разтоварните дейности в пристанищните райони, по-специално на стоки, внесени по море от една държава членка на територията на друга държава членка, и пристанищната работа като цяло са запазени изключително за „признати докери“, чиито условия и процедури за признаване се определят от Краля по предложение на съвместния комитет, отговарящ за съответния пристанищен район, и когато трябва да се прилагат задължителни тарифи, въпреки че работата може да бъде извършвана от обикновени (т.е. непризнати) докери?
2. Следва ли признатите докери, посочени в член 1 от Закона от 8 юни 1972 г. и имащи изключително право да извършват пристанищна работа в пристанищните райони, определени по-подробно в съответните законодателни разпоредби, да се считат за натоварени с предоставянето на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 90, параграф 2 от Договора за ЕО и биха ли те вече били неспособни да изпълняват своите специални задължения, ако към тях се прилагат член 90, параграф 1 и забранителните разпоредби на членове 7, 85 и 86 от Договора за ЕО?