Дело C-318/98: Fornasar и др., Заключение от 30 септември 1999 г.

За целите на класифицирането на отпадъци като опасни по смисъла на член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета и Решение 904/94/ЕО на Съвета, необходимо ли е във всеки конкретен случай да се установи произходът на отпадъка, посочен за целите на класификацията в списъка на опасните отпадъци, приет с това решение, или е достатъчно за тази цел, че поради състава си веществото може само теоретично да бъде използвано в даден производствен процес или произхожда като краен продукт от този процес?

Явява ли се списъкът, приет с Решение 904/94/ЕО на Съвета, изчерпателен, така че отпадъци, които не са посочени в списъка, но въпреки това проявяват характеристиките, посочени в приложения I, II и III към Директива 91/689/ЕИО, са изключени?

Ако Съдът приеме, че списъкът на опасните отпадъци не е изчерпателен, трябва ли да се счита, че автоматичното добавяне на опасни отпадъци към списъка се осъществява въз основа на приложения I, II и III към Директива 91/689/ЕИО?

За целите на член 1, параграф 4, втора алинея от Директива 91/689/ЕИО, каква процедура трябва да следва отделна държава членка при класифицирането като опасни отпадъци, различни от тези, включени в списъка, приет с Решение 904/94/ЕО на Съвета, които проявяват една от характеристиките, посочени в приложение III към директивата

Кой орган е компетентен да извърши оценката и впоследствие да уведоми Комисията?

Задължени ли са и съдебните органи на отделна държава членка да уведомят Комисията?

Съгласно законодателството на Общността, класифицира ли се дифенилметан диизоцианат (MDI) като опасен отпадък или не?