Дело C-792/22: Energotehnica, Заключение от 11 април 2024 г.

1) Допускат ли принципът за защита на работниците и принципът за отговорност на работодателя, залегнали в член 1, параграфи 1 и 2 и член 5, параграф 1 от Директива [89/391], транспонирана в националния правен ред със Закон [№ 319/2006], във връзка с член 31, параграф 1 от [Хартата], правна уредба като приложимата в главното производство, [както е тълкувана] с решение на националния Конституционен съд, по силата на която административен съд може по искане на работодателя и в състезателно производство единствено с държавния административен орган да реши окончателно, че дадено събитие не може да бъде квалифицирано като трудова злополука по смисъла на директивата и по този начин да попречи на наказателния съд — сезиран както от прокуратурата с наказателно производство срещу отговорния работник, така и от гражданския ищец с граждански иск срещу същия работодател, като граждански ответник в наказателното производство, и срещу негов отговорен служител — да постанови различно решение относно квалифицирането на същото събитие като трудова злополука, аспект, който е част от състава на престъпленията, предмет на наказателното производство (при липсата на който не може да се установи нито наказателна отговорност, нито гражданска отговорност наред с наказателната), като се има предвид силата на пресъдено нещо на окончателното решение по делото пред административния съд?
2) При утвърдителен отговор [на първия въпрос], трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба или практика, съгласно която националните общи съдилища са обвързани от решенията на националния конституционен съд и поради това не могат, освен ако не извършат дисциплинарно нарушение, служебно да оставят без приложение произтичащата от тези решения съдебна практика, дори ако в светлината на решение на Съда те считат, че тази съдебна практика противоречи на член 1, параграфи 1 и 2 и член 5, параграф 1 от Директива 89/391, транспонирана в националния правен ред със Закон № 319/2006, във връзка с член 31, параграф 1 от [Хартата]?