Дело C-442/98: Michailidis, Заключение от 16 март 2000 г.

Наложената от държава членка такса върху износа на суров тютюн за други държави членки представлява такса с еквивалентен ефект на износно мито, която е несъвместима с член 9 и 12 от Договора за ЕО (сега член 23 ЕО и 25 ЕО) и член 16 от Договора за ЕО (отменен с Договора от Амстердам), освен ако не се прилага по обективни критерии и в рамките на обща данъчна система за компенсиране на аналогичен вътрешен данък върху суровия тютюн, прилаган на същия етап от търговията, върху същата данъчна основа и със същата ставка, и ако основанието за възникване на данъчното задължение е същото като за данъка върху износа. Обстоятелството, че приходите от такса върху износа се използват за финансиране на социалноосигурителни плащания за работници в съответния сектор, не променя нейния характер на такса с еквивалентен ефект на износно мито.

Данъчнозадължено лице, което е било задължено да плати такса, представляваща такса с еквивалентен ефект на износно мито, може да бъде лишено от правото да иска възстановяване на платените суми само ако съответният данъчен орган докаже, че данъчнозадълженото лице е прехвърлило цялата данъчна тежест върху трети лица и по този начин не е понесло вреда или икономическа загуба, независимо дали под формата на намалени продажби или по-ниска печалба.