Дело C-136/99: Monte Dei Paschi Di Siena, Съдебно решение от 13 юли 2000 г.

Трябва ли членове 2 и 5 от Осмата директива да се тълкуват в смисъл, че предоставят на данъчно задължени лица, установени в държава членка, в която само част от техния оборот е облагаем, право на частично възстановяване на данъка върху добавената стойност, начислен в друга държава членка във връзка със стоки или услуги, използвани за целите на техните сделки в държавата по установяване, и ако да, по какъв метод следва да се определи частта от възстановимия данък и по-специално дали тази част следва да се определи съгласно правилата, приложими в държавата, в която е установено данъчно задълженото лице, или съгласно правилата, действащи в държавата, която е длъжна да извърши възстановяването?