Дело C-213/99: de Andrade, Заключение от 27 септември 2000 г.

1. Съвместима ли е националната административна митническа процедура, доколкото предвижда, че стоките, които не са били освободени в рамките на установените срокове, автоматично и без предварително уведомление подлежат на процедурата за просрочено освобождаване (продажба), с член 53 от Митническия кодекс, по-специално с член 53, параграф 1?
2. Доколкото националната административна митническа процедура предвижда като единствена мярка (прилагана автоматично, както е посочено по-горе), която трябва да бъде предприета от националните митнически органи, прибягването до процедурата за просрочено освобождаване, чиято единствена цел е да се осигури продажбата на стоките, може ли тя да се счита за несъразмерна мярка, нарушаваща правата на защита на данъкоплатците и представляваща пречка за свободното движение на стоки, особено като се има предвид, че прилагана автоматично, тази мярка може да влезе в сила незабавно, т.е. на първия ден след изтичането на законовия срок за съхранение, без вносителят на стоките дори да бъде предупреден или уведомен?
3. Като незабавно предлага стоките за „продажба“ при описаните по-горе обстоятелства, нарушава ли националната административна митническа процедура член 6, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността?
4. Нарушава ли националната административна митническа процедура, като не прави задължително уведомяването в процедурата за просрочено освобождаване, както е предвидено в член 638 и сл. от Митническия регламент, член 243 от Митническия кодекс на Общността?
5. В случай че таксата за просрочено освобождаване, предвидена в член 638 и сл. от Митническия регламент, следва да се квалифицира като процесуална административна санкция (както е прието в националната съдебна практика), подлежи ли тази такса на ДДС?
6. Ако се приеме хипотезата, изложена в петия въпрос (че таксата представлява административна санкция), може ли фактът, че тази такса се начислява на адвалорна (обективна) основа, но без каквато и да е препратка към вина на субекта или към действително понесени от митническите органи разходи във връзка с мерки по предпазен надзор, складиране и други, да се счита за нарушение на принципа на пропорционалност?
7. Ако, напротив, се приеме, че посочената такса не е от наказателен характер, а всъщност представлява възнаграждение за услуги, предоставени от митническите органи, оправдано ли е начисляването на ДДС?