Дело C-414/99: Zino Davidoff и Levi Strauss, Заключение от 5 април 2001 г.

1) Доколкото Директивата се отнася до пускането на стоки на пазара в Общността със съгласието на притежателя на марката, следва ли тя да се тълкува така, че включва съгласие, дадено изрично или мълчаливо и пряко или косвено

2) Когато: (i) притежателят е дал съгласие или е позволил стоките да бъдат предоставени на трето лице при обстоятелства, при които правата на последното да търгува по-нататък със стоките се определят от правото, приложимо към договора за покупка, по силата на който това лице е придобило стоките, и (ii) това право позволява на продавача да наложи ограничения върху по-нататъшната търговия или използване на стоките от купувача, но също така предвижда, че при липса на ефективно наложени от или от името на притежателя ограничения върху правото на купувача да търгува по-нататък със стоките, третото лице придобива право да търгува със стоките във всяка страна, включително Общността, тогава, ако не са наложени ефективни ограничения съгласно това право за ограничаване на правата на третото лице да търгува със стоките, следва ли Директивата да се тълкува така, че да се счита, че притежателят е дал съгласие за правото на третото лице, придобито по този начин, да търгува със стоките в Общността

3) Ако отговорът на въпрос 2 е положителен, следва ли националните съдилища да определят дали при всички обстоятелства са били наложени ефективни ограничения на третото лице

4) Следва ли член 7, параграф 2 от Директивата да се тълкува така, че легитимни причини за притежателя да се противопостави на по-нататъшната комерсиализация на неговите стоки включват всякакви действия на трети лица, които съществено засягат стойността, привлекателността или имиджа на марката или стоките, на които тя е поставена

5) Следва ли член 7, параграф 2 от Директивата да се тълкува така, че легитимни причини за притежателя да се противопостави на по-нататъшната комерсиализация на неговите стоки включват премахването или заличаването от трети лица (изцяло или частично) на всякакви означения върху стоките, когато такова премахване или заличаване не е вероятно да причини сериозна или съществена вреда на репутацията на марката или стоките, носещи марката

6) Следва ли член 7, параграф 2 от Директивата да се тълкува така, че легитимни причини за притежателя да се противопостави на по-нататъшната комерсиализация на неговите стоки включват премахването или заличаването от трети лица (изцяло или частично) на номера на партиди върху стоките, когато такова премахване или заличаване води до това, че стоките: (i) нарушават някоя част от наказателния кодекс на държава членка (различна от част, отнасяща се до търговски марки) или (ii) нарушават разпоредбите на Директива 76/768/ЕИО

7) Когато стоки, носещи регистрирана търговска марка, са били пуснати на пазара в държава извън ЕИП от притежателя на марката или с негово съгласие и тези стоки са били внесени или продадени в ЕИП от трето лице, има ли ефектът на Директива 89/104/ЕИО („Директивата“) това, че притежателят на марката има право да забрани такъв внос или продажба, освен ако не е дал изрично и явно съгласие за това, или такова съгласие може да бъде подразбирано

8) Ако отговорът на въпрос 7 е, че съгласието може да бъде подразбирано, следва ли съгласието да се подразбира от факта, че стоките са били продадени от притежателя или от негово име без договорни ограничения, забраняващи препродажба в рамките на ЕИП, обвързващи първия и всички следващи купувачи

9) До каква степен е релевантно или определящо за въпроса дали е имало съгласие от страна на притежателя за пускането на тези стоки на пазара в рамките на ЕИП по смисъла на Директивата, че: (a) лицето, което пуска стоките на пазара (което не е оторизиран търговец на дребно), го прави със знанието, че е законен собственик на стоките и стоките не носят индикация, че не могат да бъдат пуснати на пазара в ЕИП; и/или (b) лицето, което пуска стоките на пазара (което не е оторизиран търговец на дребно), го прави със знанието, че притежателят на търговската марка възразява срещу пускането на тези стоки на пазара в рамките на ЕИП; и/или (c) лицето, което пуска стоките на пазара (което не е оторизиран търговец на дребно), го прави със знанието, че притежателят на търговската марка възразява срещу пускането им на пазара от всеки, различен от оторизиран търговец на дребно; и/или (d) стоките са били закупени от оторизирани търговци на дребно в държава извън ЕИП, които са били информирани от притежателя, че той възразява срещу продажбата на стоките от тях за целите на препродажба, но не са наложили на купувачите от тях договорни ограничения относно начина, по който стоките могат да бъдат разпореждани; и/или (e) стоките са били закупени от оторизирани търговци на едро в държава извън ЕИП, които са били информирани от притежателя, че стоките трябва да бъдат продавани на търговци на дребно в тази държава извън ЕИП и не трябва да бъдат продавани за износ, но не са наложили на купувачите от тях договорни ограничения относно начина, по който стоките могат да бъдат разпореждани; и/или (f) имало ли е или не е имало комуникация от страна на притежателя към всички следващи купувачи на неговите стоки (т.е. тези между първия купувач от притежателя и лицето, което пуска стоките на пазара в ЕИП) относно неговото възражение срещу продажбата на стоките за целите на препродажба; и/или (g) наложено ли е било или не е било наложено договорно ограничение от притежателя и направено правно обвързващо за първия купувач, забраняващо продажба за целите на препродажба на всеки, различен от крайния потребител

10) Зависи ли въпросът дали е имало съгласие от страна на притежателя за пускането на тези стоки на пазара в рамките на ЕИП по смисъла на Директивата от някакъв друг или допълнителен фактор или фактори и ако да, кои?