Дело C-438/99: Jiménez Melgar, Заключение от 7 юни 2001 г.

1. Член 10 от Директива 92/85/ЕИО достатъчно ясен, точен и безусловен ли е, за да има пряко действие?
2. Като предвижда, че „държавите членки вземат необходимите мерки за забрана на уволнението на работнички ... [които са бременни, родили или кърмещи], през периода от началото на тяхната бременност до края на отпуска по майчинство ..., освен в изключителни случаи, които не са свързани с тяхното състояние“, изисква ли член 10 от Директивата държавите членки да определят по специфичен и изключителен начин допустимите основания за уволнение на работничка, която е бременна, родила или кърмеща, така че да въведат в националното законодателство, наред с общите правила за прекратяване на трудовите договори, и специален, изключителен и по-ограничен набор от правила изрично за тези случаи, в които работничката е бременна, родила или кърмеща?
3. Какви последици има член 10 от Директивата по отношение на отказа на работодателя да поднови срочен трудов договор на бременна жена при същите обстоятелства, които са съществували при предходните договори

Засяга ли член 10 от Директивата защитата, на която се ползва бременна жена в рамките на временни трудови правоотношения и ако да, по какъв начин, според какви параметри и в каква степен?
4. Когато член 10 от Директивата предвижда, че уволнението на работничка, която е бременна, родила или кърмеща, се извършва „където е приложимо, при условие че компетентният орган е дал съгласието си“, изисква ли Директивата работничка, която е бременна, родила или кърмеща, да бъде уволнена само чрез специална процедура, при която съответният компетентен орган дава предварително съгласието си за уволнението, което работодателят желае да извърши?