Дело C-43/00: Andersen og Jensen, Заключение от 11 септември 2001 г.

1) Следва ли разпоредбите на Директива 90/434/ЕИО (директивата за сливанията) да се тълкуват в смисъл, че е в противоречие с тях, по-специално с член 2, букви в) и и), националните органи да откажат да третират дадена операция като попадаща в обхвата на разпоредбите на директивата относно прехвърлянето на активи, когато резултатът от въпросната операция е, че всички активи и пасиви на прехвърлящото дружество се прехвърлят на второ дружество (приемащото дружество) с изключение на малък пакет акции и постъпленията от заем, взет от прехвърлящото дружество?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че може да се приеме, че прехвърлящото дружество е взело въпросния заем с цел да намали нетната стойност на активите и пасивите, които ще бъдат прехвърлени на приемащото дружество, доколкото постъпленията от заема остават в прехвърлящото дружество, а задължението по заема се прехвърля на приемащото дружество?
3) Има ли значение за отговора на първия и/или втория въпрос обстоятелството, че може да се приеме, че въпросният заем е взет с цел да се даде възможност на предишни съдружници, като стъпка в процеса на смяна на поколенията в предприятието, да финансират записването на акции в приемащото дружество?
4) Следва ли разпоредбите на директивата за данъчно облагане при сливания, по-специално член 2, буква и) от нея, да се тълкуват в смисъл, че е в противоречие с тях да се поставя условие, преди дадена операция да бъде третирана като попадаща в обхвата на разпоредбите на директивата относно прехвърлянето на активи, според което прехвърлящото дружество, основните акционери лично или трети лица не могат да предоставят обезпечение в полза на приемащото дружество, на основание че е посочено, че бъдещите нужди от парични средства на приемащото дружество ще бъдат финансирани чрез оборотен кредит от финансова институция, която желае да получи залог върху акциите на приемащото дружество?