Дело C-265/00: Campina Melkunie, Заключение от 31 януари 2002 г.

1) Следва ли член 2 и член 3, параграф 1 от Директивата да се тълкуват в смисъл, че съставните елементи имат достатъчна отличителна способност, за да могат да служат като марка за съответните стоки, по принцип на този въпрос следва да се отговори утвърдително, дори ако тези елементи поотделно не притежават необходимата отличителна способност да разграничават тези стоки от други стоки, и че само при наличие на допълнителни обстоятелства, например ако новата дума представлява непосредствено и за всички разбираемо обозначение на комбинация от характеристики, които са търговски важни и които не могат да бъдат обозначени по друг начин освен с новата дума, положението е различно?
2) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, следва ли да се приеме, че знак, състоящ се от нова дума, съставена от различни елементи, които всеки поотделно не притежават необходимата отличителна способност по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата, също не притежава необходимата отличителна способност, и че само при наличие на допълнителни обстоятелства, които водят до това, че комбинацията от елементите е повече от сбора на частите, например когато новата дума изразява определена креативност, положението е различно?
3) Има ли значение за отговора на втория въпрос обстоятелството, че съществуват синоними за всеки от елементите, от които се състои знакът, така че конкурентите на заявителя, които желаят да изяснят на обществеността, че и техните стоки притежават комбинацията от характеристики, обозначени с новата дума, могат разумно да направят това, използвайки тези синоними?