Дело C-327/00: Santex, Заключение от 7 февруари 2002 г.

1) Следва ли член 22 от Директива 93/36/ЕИО от 14 юни 1993 г. да се тълкува в смисъл, че компетентните национални съдилища са длъжни да защитят гражданите на Съюза, чиито права са били нарушени с актове, приети в противоречие с правото на Общността, като се възползват от възможността по член 5 от италианския закон от 20 март 1865 г. също така да не прилагат клаузи в обявление за обществена поръчка, които противоречат на правото на Общността, но не са били оспорени в рамките на кратките преклузивни срокове за обжалване, предвидени в националните процесуални правила, така че правото на Общността да се прилага служебно всеки път, когато е доказано, от една страна, че прилагането на правото на Общността е направено непропорционално трудно или поне затруднено, и от друга страна, че съществува обществен интерес от общностен или национален характер, който обосновава такова прилагане?
2) Може ли същото да се изведе от член 6, параграф 2 от ДЕС, който — като предвижда, че основните права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, трябва да се зачитат — възприема принципа за ефективна съдебна защита, установен в членове 6 и 13 от посочената конвенция?