Дело C-406/22: Ministerstvo vnitra České republiky, Odbor azylové a migrační politiky, Заключение от 30 май 2024 г.

1) Трябва ли критерият по буква б) от приложение I към [Директива 2013/32], използван за „определяне на една страна като сигурна страна на произход за целите на член 37, параграф 1“ от тази директива — а именно съответната страна да осигурява защита срещу преследване и лошо отношение чрез спазване на правата и свободите, гарантирани в [ЕКПЧ], и по-специално на правата, по отношение на които не се разрешава дерогация по член 15, параграф 2 от [ЕКПЧ] — да се тълкува в смисъл, че ако при извънредни обстоятелства по смисъла на член 15 от [ЕКПЧ] съответната страна се освободи от изпълнението на задълженията, произтичащи от [ЕКПЧ], тя вече не отговаря на посочения критерий, за да се определя като сигурна страна на произход?

2) Трябва ли членове 36 и 37 от [Директива 2013/32] да се тълкуват в смисъл, че не позволяват държава членка да определи трета държава като сигурна страна на произход само частично, с определени териториални изключения, за които не се прилага презумпцията, че такава част от държавата е сигурна за кандидата, а ако държава членка определи дадена държава като сигурна с такива териториални изключения, то за целите на Директивата дадената държава изцяло не може да се счита за сигурна страна на произход?

3) Следва ли при утвърдителен отговор на някой от предходните два преюдициални въпроса член 46, параграф 3 от [Директива 2013/32] във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че съдът, който се произнася по средство за защита срещу решение относно очевидната неоснователност на молба съгласно член 32, параграф 2 от [Директива 2013/32], постановено в производство по член 31, параграф 8, буква б) от [тази директива], трябва служебно (ex officio), включително ако кандидатът не е възразил, да отчете факта, че определянето на страната като сигурна противоречи на правото на Съюза поради посочените причини?