Дело C-255/23: AVVA и др. (Procès par vidéoconférence en l’absence d’une décision d’enquête européenne), Съдебно решение от 6 юни 2024 г.

Допускат ли член 1, параграф 1, член 6, параграф 1, буква а) и член 24, параграф 1, втора алинея от Директива 2014/41 правна уредба на държава членка, която позволява, без да е издадена европейска заповед за разследване, участието чрез видеоконференция в съдебно заседание на лице, което пребивава в друга държава членка, в качеството му на подсъдим, когато на съответния етап от производството не се извършва разпит на този подсъдим, с други думи, не се събират доказателства, при условие че органът, провеждащ производството, в държавата членка, в която се разглежда делото, е в състояние чрез технически средства да установи по несъмнен начин самоличността на лицето, което се намира в другата държава членка, и че се гарантират правото на защита на това лице и достъпът до устен преводач?

При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, може ли съгласието на лицето, което трябва да бъде изслушано, да се счита за критерий или самостоятелно или допълнително предварително условие за неговото участие чрез видеоконференция в провеждането на съдебно заседание, когато не се събират доказателства, ако органът, провеждащ производството, в държавата членка, в която се разглежда делото, е в състояние чрез технически средства да установи по несъмнен начин самоличността на лицето, което се намира в другата държава членка, и ако се гарантират правото на защита на това лице и достъпът до устен преводач?

Трябва ли член 24, параграф 1 от Директива [2014/41] да се тълкува в смисъл, че разпитът на обвиняемия чрез видеоконференция включва също и участието му в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му?

Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива [2016/343] да се тълкува в смисъл, че правото на обвиняемия да присъства на съдебните заседания може да бъде гарантирано и с участието му в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му?

Участието на обвиняемия в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му, равнозначно ли е на физическото му присъствие в съдебното заседание пред съда на държавата членка, пред който е висящо съответното дело?

При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, провеждането на видеоконференция само с посредничеството на компетентните органи на държавата членка ли е възможно?

При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, може ли съдът на дадена държава членка, пред който се провежда съответното дело, да влезе във връзка директно с обвиняемия, който се намира в друга държава членка и да му изпрати връзката за включване към видеоконференцията?

Съвместимо ли е с поддържането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза провеждането на видеоконференция без посредничеството на компетентните органи на съответната държава членка?