Дело C-153/00: der Weduwe, Съдебно решение от 10 декември 2002 г.

Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че, когато кредитна институция, упълномощена в държава членка, в която нарушаването на банковата тайна представлява престъпление, осъществява дейност по предоставяне на услуги в друга държава членка, в която няма аналогична банкова тайна,

tази разпоредба от Договора не изключва законова разпоредба на приемащата държава членка, съгласно която служителите на съответната кредитна институция са длъжни да дават показания в наказателно производство относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка при обстоятелства, при които служителите на кредитни институции на приемащата държава членка са подложени на същото задължение да дават показания като свидетели;

(2) тази разпоредба не изключва законова разпоредба на приемащата държава членка, съгласно която служителите на съответната кредитна институция, които, когато са разпитвани като заподозрени, не желаят да се позоват на правото си да мълчат, могат като заподозрени да дадат показания в наказателно производство относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка при обстоятелства, при които служителите на кредитни институции, установени в приемащата държава членка, имат същото право да дадат показания като заподозрени, когато не желаят да се позоват на правото си да мълчат;

(3) тази разпоредба изключва законова разпоредба на държавата членка по произход, съгласно която служителите на съответната кредитна институция могат да бъдат подведени под наказателна и гражданска отговорност, ако в рамките на наказателно разследване, проведено в приемащата държава членка (в случая Кралство Белгия), дадат показания относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка;

(4) тази разпоредба изключва законова разпоредба на държавата членка по произход, съгласно която служителите на съответната кредитна институция могат да бъдат подведени под наказателна и гражданска отговорност, ако в рамките на наказателно разследване, проведено в приемащата държава членка (в случая Кралство Белгия), дадат показания като заподозрени относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка (в случая Кралство Белгия), като същевременно не се позовават или не желаят да се позоват на правото си да мълчат?