Дело C-442/00: Rodríguez Caballero, Съдебно решение от 12 декември 2002 г.

Следва ли понятието, разглеждано в настоящото производство, а именно „salarios de tramitación“, което е дължимо от работодателя на работника в резултат на това, че уволнението е неоснователно, да се счита за включено в исковете на работниците, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, посочени в член 1 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно защитата на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател?

Ако отговорът е положителен, съществува ли задължение по член 1 от Директива 80/987 исковете на работниците да бъдат определени чрез съдебно или административно решение и следва ли такива искове да включват всички искове на работници, уважени в рамките на всяка друга процедура, призната от закона и подлежаща на съдебен контрол, като например помирение, задължителна процедура, провеждана пред съд, който трябва да насърчи страните да преговарят преди започване на съдебно производство и да одобри условията на всяко споразумение, и може да предотврати сключването на споразумение, ако прецени, че условията на споразумението сериозно увреждат една от страните или представляват заобикаляне на закона или злоупотреба с процесуални права?

В случай че „salarios de tramitación“, договорени в съдебно одобрено помирение, попадат в обхвата на исковете на работниците, може ли националният съд, който разглежда делото, да не приложи разпоредба от националното право, която изключва иска на работника за такова възнаграждение от обхвата на въпросите, за които отговаря националната гаранционна институция, Fondo de Garantía Salarial, и да приложи пряко член 1 от директивата, като счита, че разпоредбата е ясна, точна и безусловна?