Дело C-6/01: Anomar и др., Заключение от 11 февруари 2003 г.

1. Представляват ли хазартните игри стопанска дейност по смисъла на член 2 ЕО?
2. Представляват ли хазартните игри дейност, свързана със стоки, която попада, като такава, в обхвата на член 28 ЕО?
3. Явяват ли се дейностите, свързани с производството, вноса и разпространението на игрални автомати, отделни от експлоатацията на такива автомати и, следователно, приложим ли е принципът на свободното движение на стоки, установен в членове 28 и 29 ЕО, към такива дейности?
4. Изключени ли са експлоатацията и участието в хазартни игри от обхвата на член 31 ЕО, като се има предвид, че тази разпоредба не обхваща монополи по предоставяне на услуги?
5. Представлява ли експлоатацията на игрални автомати предоставяне на услуги и, като такава, попада ли тя в обхвата на член 49 и сл. ЕО?
6. Представлява ли съвкупност от правни норми (като установените в членове 3, параграф 1 и 4, параграф 1 от Декрет-закон № 422 от 2 декември 1989 г.), съгласно които експлоатацията и участието в хазартни игри (дефинирани в член 1 на този акт като такива, чийто резултат е несигурен, тъй като зависи изключително или основно от случайността) – които включват (съгласно член 4, параграф 1, букви f) и g) от Декрет-закон № 422/89) игри, играни на автомати, които изплащат печалбите директно в жетони или пари, и игри на автомати, които, макар и да не изплащат директно печалби в жетони или пари, включват елементи, присъщи на хазартни игри или имат за резултат присъждане на точки, зависещи изключително от случайността – разрешение само в казина в постоянни или временни игрални зони, създадени с декрет-закон, пречка за свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
7. При положение че ограничителните правила, описани в т. 6 по-горе, представляват пречка за свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО, съвместими ли са те с правото на Общността, като се има предвид, че се прилагат без разлика към португалски граждани и предприятия и към граждани и предприятия на други държави членки и са, освен това, основани на императивни съображения от обществен интерес (защита на потребителите, предотвратяване на престъпността, защита на обществения морал, ограничаване на търсенето на хазарт и финансиране на дейности от обществен интерес)?
8. Подлежи ли дейността по експлоатация на хазартни игри на принципите на свободен достъп до и упражняване на всякаква стопанска дейност и, следователно, достатъчно ли е евентуалното съществуване на законодателство в други държави членки, което предвижда по-малко ограничителни условия за експлоатация на игрални автомати, за да се постави под съмнение валидността на португалските правила, описани в т. 6 по-горе?
9. Съответстват ли ограниченията, предвидени в португалското законодателство относно дейността по експлоатация на хазартни игри, на принципа на пропорционалност?
10. Представляват ли португалските правила, които обуславят разрешението с правни (сключване на административен договор с държавата след търг: член 9 от посочения Декрет-закон № 422/89) и логистични (експлоатация и участие в хазартни игри, ограничени до игрални зони: член 3 от този акт) условия, изискване, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваните цели?
11. Поставя ли под въпрос прецизността на понятието съгласно обичайната правна интерпретация използването от португалското законодателство (членове 1, 4, параграф 1, буква g) и 169, параграф 3 от посочения Декрет-закон № 422/89 и член 16, параграф 1, буква а) от Декрет-закон № 316/95 от 28 ноември 1995 г.) на думата „основно“ във връзка с думата „изключително“ с цел да се дефинират хазартните игри и да се направи правна разлика между игрални автомати и автомати за забавление?
12. Налагат ли неопределените правни понятия, към които прибягва португалското законодателство при дефинирането на хазартни игри (членове 1 и 162, параграф 4 от Декрет-закон № 422/89, цитиран по-горе) и автомати за забавление (член 16 от Декрет-закон № 316/95, цитиран по-горе), необходимостта от тълкуване с цел класифициране на различните видове автомати за забавление, което също попада в рамките на преценката, с която разполагат националните органи?
13. Дори и да се приеме, че португалското законодателство не установява обективни критерии за разграничаване между игрални автомати и автомати за забавление, нарушава ли предоставянето на Инспекцията по хазарта на дискреционна власт за класифициране в областта на хазарта някакъв принцип или правило на правото на Общността?