Дело C-413/01: Ninni-Orasche, Заключение от 27 февруари 2003 г.

1.1 Дали фактът, че гражданин на ЕС работи за кратък период (два и половина месеца), който е определен предварително, в държава членка, на която не е гражданин, му придава статут на работник по смисъла на член 48 от Договора за ЕО (сега член 39 ЕО)

1.2 При определяне дали тя е работник в горния смисъл в такъв случай, имат ли значение някое от следните обстоятелства: 1.2.1 фактът, че тя е започнала работа само няколко години след влизането си в приемащата държава; 1.2.2 фактът, че малко след края на краткосрочното, срочно трудово правоотношение тя е станала допустима за прием в университет в приемащата държава въз основа на завършено образование в държавата си на произход; 1.2.3 фактът, че е опитала да намери нова работа в периода между края на краткосрочното, срочно трудово правоотношение и момента, в който е започнала обучението си

2. Ако тя е (мигриращ) работник по въпрос 1: 2.1 Дали прекратяването поради изтичане на срока на трудово правоотношение, което е ограничено от самото начало до определен срок, представлява доброволно прекратяване

2.2 Ако е така, в такъв случай, при преценка дали прекратяването на трудовото правоотношение е било доброволно или недоброволно, имат ли значение някое от следните обстоятелства, самостоятелно или във връзка с други посочени фактори: 2.2.1 фактът, че малко след края на трудовото правоотношение тя е станала допустима за прием в университет в приемащата държава въз основа на завършено образование в държавата си на произход и/или 2.2.2 непосредствено след прекратяване на това трудово правоотношение до започване на обучението си, тя е търсила друга работа

Има ли значение за отговора на този въпрос дали другата търсена работа представлява вид продължение на същото (ниско) ниво на работата, която е извършвала за определен срок, или работа, която съответства на по-високото ниво на образование, постигнато междувременно?