Дело C-224/01: Köbler, Заключение от 8 април 2003 г.

1) Прилага ли се съдебната практика на Съда на Европейските общности, според която не е от значение за отговорността на държавата членка за нарушение на правото на Общността кой орган на държавата членка е отговорен за това нарушение (вж. съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du pêcheur и Factortame [1996] ECR I-1029), и когато поведението на органа, което се твърди, че противоречи на правото на Общността, е решение на върховен съд на държава членка, какъвто в случая е Verwaltungsgerichtshof?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Прилага ли се съдебната практика на Съда на Европейските общности, според която е въпрос на правната система на всяка държава членка да определи кой съд или трибунал е компетентен да разглежда спорове, свързани с индивидуални права, произтичащи от правото на Общността (вж. наред с другото дело C-54/96 Dorsch Consult [1997] ECR I-4961), и когато поведението на органа, което се твърди, че противоречи на правото на Общността, е решение на върховен съд на държава членка, какъвто в случая е Verwaltungsgerichtshof?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
Являва ли се правното тълкуване, дадено в посоченото решение на Verwaltungsgerichtshof, според което специалната добавка за прослужено време е форма на бонус за лоялност, нарушение на правило на пряко приложимо право на Общността, по-специално на забраната за косвена дискриминация, съдържаща се в член 48 [от Договора], и на съответната установена съдебна практика на Съда на Европейските общности?
4) Ако отговорът на третия въпрос е положителен:
Являва ли се това правило на пряко приложимо право на Общността такова, че да създава субективно право за ищеца в главното производство?
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен:
Разполага ли Съдът ... с достатъчно информация в съдържанието на акта за преюдициално запитване, за да се произнесе сам по въпроса дали Verwaltungsgerichtshof при обстоятелствата по главното производство, описани по-горе, явно и съществено е превишил предоставената му свобода на преценка, или този въпрос следва да бъде решен от сезирания австрийски съд?