Дело C-385/99: Müller-Fauré и van Riet, Съдебно решение от 13 май 2003 г.

Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип разпоредба като член 9, параграф 4 от Ziekenfondswet, във връзка с член 1 от Regeling hulp in het buitenland ziekenfondsverzekerig, е несъвместима с тях, доколкото предвижда, че за да упражни правото си на обезщетения, застраховано лице в здравноосигурителен фонд се нуждае от предварително разрешение от този фонд, за да потърси лечение от лице или заведение извън Нидерландия, с което или което здравноосигурителният фонд не е сключил споразумение?

Ако е така, представляват ли целите на нидерландската система за обезщетения в натура, посочени по-горе, императивна причина от общ интерес, която може да оправдае ограничение на основния принцип на свободата на предоставяне на услуги?

Има ли значение за отговорите на тези въпроси обстоятелството дали лечението като цяло или само част от него е било болнично лечение?