Дело C-79/02: Petrova, Заключение от 15 май 2003 г.

Дали сумата, която лице, предоставящо услуги на държавата по силата на трудово правоотношение, посочва във фактурата, може да се счита за данък върху добавената стойност по смисъла на Шестата директива 77/388/ЕИО, когато доставчикът погрешно счита, че предоставя услугите като самостоятелно заето лице, докато в действителност съществува трудово правоотношение, и по указание на работодателя си изчислява ДДС върху издадените от него разписки, не върху общото законово възнаграждение, което получава от държавата, което по закон представлява данъчната основа, а така че данъкът се определя въз основа на законовото възнаграждение по метода на вътрешното приспадане, при което възнаграждението се счита, че включва дължимия ДДС, като държавата изплаща законовото възнаграждение намалено с ДДС, който се счита за включен в него.

Дали може да се направи изключение от формалния принцип за данъка, установен в член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива 77/388/ЕИО (а именно, че ако ДДС е посочен във фактурата или друг документ, който служи като фактура, данъкът трябва да бъде платен на държавата), когато държавата, която упражнява съответната дейност като част от упражняването на публична власт, не действа като данъчно задължено лице по смисъла на член 4, параграф 5 от посочената директива, така че режимът на приспадане не се прилага за нея и сумата, считана за данък, не може да бъде прехвърлена и не се прехвърля върху крайния потребител (който е частно лице, което като договорен партньор на държавата иска превод на документи), като доставчикът може да поиска възстановяване на платения от него данък след приспадане на евентуален входящ ДДС, така че държавата да не получи обогатяване.