Дело C-80/02: Vlachos, Заключение от 15 май 2003 г.

Дали сумата, която лице, предоставящо услуги на държавата въз основа на трудово правоотношение, посочва във фактурата, може да се счита за данък върху добавената стойност по смисъла на Шестата директива 77/388/ЕИО, когато доставчикът погрешно счита, че предоставя услугите като самостоятелно заето лице, докато в действителност съществува трудово правоотношение, и по указание на работодателя изчислява ДДС върху издадените от него разписки не върху общото законово възнаграждение, което получава от държавата, а така, че данъкът се счита за включен в това възнаграждение (метод на вътрешно приспадане).

Дали формалният принцип за данъка, установен в член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива 77/388/ЕИО (а именно, че ако ДДС е посочен във фактурата или друг документ, който служи като фактура, данъкът следва да бъде платен на държавата), може да бъде дерогиран, когато държавата, упражняваща съответната дейност като част от упражняването на публична власт, не действа като данъчно задължено лице по смисъла на член 4, параграф 5 от посочената директива, така че режимът на приспадане не се прилага за нея и сумата, считана за данък, не може да бъде прехвърлена и не се прехвърля върху крайния потребител, като доставчикът може да поиска възстановяване на платения от него данък след приспадане на евентуален входящ ДДС, така че да се изключи обогатяване на държавата.