Дело C-114/01: AvestaPolarit Chrome, Съдебно решение от 11 септември 2003 г.

Следва ли остатъчната скална маса, получена при добива на руда, и/или пясъкът, получен при обогатяването на руда в минни дейности, да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година, като се вземат предвид следните обстоятелства:

(а) Какво значение има за отговора на горния въпрос обстоятелството, че остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването на руда се съхраняват в минния район или на прилежащата територия

Има ли по принцип значение за попадането в определението за отпадък, дали посочените вторични продукти от минната дейност се съхраняват в минния район, на прилежащата територия или по-далеч?

(б) Какво значение има при преценката обстоятелството, че остатъчната скална маса е по състав същата като основната скала, от която е добита, и че съставът ѝ не се променя независимо от начина и времето на съхранение

Следва ли пясъкът от обогатяването на руда, получен при процеса на обогатяване, да се разглежда по различен начин от остатъчната скална маса в това отношение?

(в) Какво значение има при преценката обстоятелството, че остатъчната скална маса е безвредна за човешкото здраве и околната среда, но според становището на органите, издаващи разрешителни за околната среда, от пясъка от обогатяването на руда се отделят вещества, вредни за здравето и околната среда

До каква степен по принцип следва да се вземат предвид възможните въздействия на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването на руда върху здравето и околната среда при преценката дали те са отпадъци?

(г) Какво значение има при преценката обстоятелството, че не се възнамерява да се изхвърлят остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването на руда

Остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването на руда могат да бъдат повторно използвани без специални мерки за преработка, например за укрепване на минни галерии, а остатъчната скална маса и за рекултивация на мината след прекратяване на дейността ѝ. В бъдеще, с развитието на технологиите, от пясъка от обогатяването на руда могат да бъдат извлечени минерали за използване. До каква степен следва да се взема предвид доколко конкретни са плановете на минния оператор за такова използване и колко скоро след депонирането на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването на руда в минния район или на прилежащата територия ще се осъществи използването им?

(2) Ако отговорът на първия въпрос е, че остатъчната скална маса и/или пясъкът от обогатяването на руда следва да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директивата за отпадъците, необходимо е да се получи отговор и на следните допълнителни въпроси:

(а) Означава ли „друго законодателство“ по смисъла на член 2, буква б) от Директивата за отпадъците (91/156/ЕИО), отпадъците, обхванати от което са изключени от приложното поле на директивата и което съгласно точка (ii) се отнася inter alia до отпадъци, получени при проучване, добив, обработка и съхранение на минерални ресурси, изключително законодателството на Европейската общност

Или „друго законодателство“ може да бъде и национално законодателство, като определени разпоредби на Закона за мините и Наредбата за отпадъците, действащи във Финландия?

(б) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, отнася ли се това само за национално законодателство, което вече е било в сила към момента на влизане в сила на Директива 91/156/ЕИО за отпадъците, или и за такова, прието след това?

(в) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, поставят ли основните разпоредби на Европейската общност, свързани със защитата на околната среда, или принципите на Директивата за отпадъците изисквания към националното законодателство относно равнището на защита на околната среда като условие за неприложимост на правилата на Директивата за отпадъците

Какви биха могли да бъдат тези изисквания?