Дело C-201/01: Walcher, Съдебно решение от 11 септември 2003 г.

Противоречи ли на целите на Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, ако по силата на принципите, свързани с заеми, предоставени вместо капиталови вноски, прилагани от австрийските съдилища, съдружник, който няма господстващо влияние върху дружеството, загубва правото си на гаранция по отношение на вземания за неизплатено възнаграждение, произтичащи от неплатежоспособността, когато в качеството си на работник или служител на дружеството не е направил в срок от 60 дни от момента, в който за първи път е могъл да узнае, че дружеството вече не е платежоспособно, действително искане за изплащане на дължимото възнаграждение и/или не е прекратил трудовото си правоотношение поради неизплащане на възнаграждението?

Простира ли се тази загуба на право върху всички неизплатени вземания по трудовото правоотношение или само върху тези, които възникват след момента, в който работник или служител, който не е съдружник, би се считал за прекратил трудовото си правоотношение поради неизплащане на възнаграждението?