Дело C-8/02: Leichtle, Съдебно решение от 18 март 2004 г.

Трябва ли членове 49 ЕО и 50 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби (в случая параграф 13, алинея 3 от BhV), съгласно които разходите за здравен курорт, проведен в друга държава членка, се възстановяват само ако е абсолютно необходимо курортът да се проведе извън Федерална република Германия поради значително по-големите шансове за успех, когато това е установено в доклад, изготвен от медицински служител или медицински консултант, и когато съответният курорт е вписан в Регистъра на курортите?

Трябва ли членове 49 ЕО и 50 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби (в случая точка 3 от първото изречение на параграф 13, алинея 3 от BhV във връзка с параграф 8, алинея 3, точка 2 от същия), съгласно които предварителното признаване на здравен курорт се изключва, когато заинтересованото лице не изчака приключването на административната процедура или на евентуално последващо съдебно производство, преди да започне курорта, и когато единственият спорен въпрос е дали тези разпоредби правилно не признават здравен курорт, проведен в друга държава членка на Европейския съюз, за допустим за подпомагане?