Дело C-34/03: Fabricom, Съдебно решение от 3 март 2005 г.

Препятстват ли Директива 92/50/ЕИО и по-специално член 3, параграф 2 от нея, Директива 93/36/ЕИО и по-специално член 5, параграф 7 от нея, Директива 93/37/ЕИО и по-специално член 6, параграф 6 от нея, както и Директива 93/38/ЕИО и по-специално член 4, параграф 2 от нея, национална разпоредба, като тази, предвидена в член 26 от Кралския указ от 25 март 1999 година за изменение на Кралския указ от 10 януари 1996 година и член 32 от Кралския указ от 25 март 1999 година за изменение на Кралския указ от 8 януари 1996 година, съгласно която лице, на което е възложено извършването на изследвания, експерименти, проучвания или разработки във връзка с обществени поръчки за строителство, доставки или услуги, няма право да участва или да подаде оферта за тези строителни работи, доставки или услуги и когато на това лице не се предоставя възможност да докаже, че при конкретните обстоятелства придобитият от него опит не е способен да наруши конкуренцията?

Ще бъде ли различен отговорът на предходния въпрос, ако тези директиви, разглеждани във връзка с принципа на пропорционалност, свободата на търговия и промишленост и правото на собственост, се тълкуват като отнасящи се само до частни предприятия или до предприятия, които са предоставили услуги срещу възнаграждение?

Може ли Директива 89/665/ЕИО и по-специално член 2, буква а) и член 5 от нея, както и Директива 92/13/ЕИО и по-специално член 1 и член 2 от нея, да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган може да откаже, до края на процедурата по разглеждане на офертите, да допусне предприятие, свързано с лице, на което е възложено извършването на изследвания, експерименти, проучвания или разработки във връзка с доставки или услуги, да участва в процедурата или да подаде оферта, въпреки че, когато е било запитано по този въпрос от възлагащия орган, предприятието заявява, че не е получило по този начин нелоялно предимство, способно да наруши нормалните условия на конкуренция?