Дело C-145/03: Keller, Съдебно решение от 12 април 2005 г.

Задължителни ли са формулярите E 111 и по-специално E 112, чието издаване е предвидено в член 22, параграф 1, буква в) от Регламент № 1408/71 и член 22, параграфи 1 и 3 от Регламент № 574/72, за компетентната институция, която ги издава (в случая испанската социална сигурност), по отношение на диагнозата, поставена от институцията по местопребиваване (в случая германската обществена здравна служба), и по-специално по отношение на заключенията, че работникът се нуждае от незабавна хирургична операция като единствено лечение, способно да спаси живота му, и че операцията може да бъде извършена само в болница в държава, която не е членка на Европейския съюз, а именно Университетската клиника в Цюрих, така че институцията по местопребиваване може да изпрати работника в тази болница, без компетентната институция да има право да изисква работникът да се върне, за да може тя да извърши необходимите медицински прегледи и да му предложи съответните възможности за лечение, подходящи за състоянието, в което се намира?

Следва ли принципът на равно третиране, установен в член 3 от Регламент № 1408/71, който предвижда, че работниците „се ползват от същите обезщетения по законодателството на която и да е държава членка, както и гражданите на тази държава“, във връзка с членове 19, параграф 1, буква а) и 22, параграф 1, буква i) от същия регламент, които предвиждат, че работник, който се движи в рамките на Общността, има право на обезщетения в натура, предоставени от институцията по местопребиваване или престой съгласно разпоредбите, които тя прилага, така сякаш е осигурен при нея, да се тълкува в смисъл, че компетентната институция е длъжна да поеме разходите за медицинска помощ, предоставена в държава извън Европейския съюз, когато е установено, че ако работникът е бил осигурен или застрахован при институцията по местопребиваване, би имал право на това здравно обезщетение, като освен това тази медицинска помощ – а именно медицинска помощ в случаи на животозастрашаваща спешност, предоставена от частни центрове, включително такива в държави, които не са членки на Европейския съюз – е сред обезщетенията, предвидени в законодателството на компетентната държава?