Дело C-387/02: Berlusconi и др., Съдебно решение от 3 май 2005 г.

Дали член 6 от Първа директива 68/151/ЕИО се отнася не само до случаите на неизпълнение на задължението за оповестяване на информация относно дружествата, но и до случаите, в които се оповестява невярна информация относно дружествата?

Дали изискването за ефективност, пропорционалност и възпиращ характер, което трябва да изпълняват санкциите за нарушение на разпоредбите на правото на Общността, следва да се преценява по отношение на естеството или вида на санкцията, разглеждана абстрактно, или по-скоро по отношение на нейното прилагане на практика, като се вземат предвид структурните характеристики на правната система, в която тя действа?

Дали принципите, установени в Четвърта и Седма директива относно дружественото право, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което определя прагове, под които неточните данни в годишните отчети и доклади на акционерни дружества, командитни дружества и дружества с ограничена отговорност не подлежат на наказание?

Дали принципът на обратно действие на по-благоприятната наказателна разпоредба е част от общите принципи на правото на Общността, които националните съдилища трябва да спазват при прилагането на националното законодателство, прието за изпълнение на правото на Общността?

Може ли член 6 от Първа директива 68/151/ЕИО да бъде противопоставен на обвиняеми лица от органите на държава членка в рамките на наказателно производство с цел да се прецени дали по-благоприятни наказателни разпоредби, влезли в сила след извършване на деянията, са съвместими с тази разпоредба, в случай че тяхната несъвместимост би могла да доведе до неприложимост на системата на по-леки санкции, предвидена в тези разпоредби?