Дело C-53/03: Syfait и др., Съдебно решение от 31 май 2005 г.

Когато отказът на предприятие, което заема господстващо положение, да изпълни изцяло поръчките, изпратени му от търговци на едро с лекарствени продукти, се дължи на намерението му да ограничи тяхната износна дейност и по този начин вредата, която му причинява паралелната търговия, представлява ли този отказ сам по себе си злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО

Влияе ли на отговора на този въпрос обстоятелството, че паралелната търговия е особено изгодна за търговците на едро поради различните цени, произтичащи от държавна намеса в държавите членки на Европейския съюз, тоест поради това, че на пазара на лекарствени продукти не съществуват чисти условия на конкуренция, а режим, който в голяма степен се определя от държавна намеса

Длъжна ли е националната орган по конкуренцията в крайна сметка да прилага правилата на Общността в областта на конкуренцията по един и същи начин към пазари, които функционират конкурентно, и към такива, в които конкуренцията е изкривена от държавна намеса?

Ако Съдът приеме, че ограничаването на паралелната търговия по горепосочените причини не представлява злоупотреба във всеки случай, когато се извършва от предприятие, което заема господстващо положение, как следва да се преценява евентуалната злоупотреба?

По-специално:

а) Представляват ли процентът, с който се надвишава нормалното вътрешно потребление, и/или загубата, която понася предприятие, което заема господстващо положение, спрямо общия му оборот и общата му печалба, подходящи критерии

Ако да, как се определят нивото на този процент и нивото на тази загуба (като процент от оборота и общата печалба), над които разглежданото поведение може да бъде злоупотреба?

б) Подходящ ли е подход, който включва балансиране на интересите и ако да, кои са интересите, които трябва да се сравняват?

По-специално:

i) Влияе ли на отговора обстоятелството, че крайният потребител/пациент извлича ограничена финансова полза от паралелната търговия?

ii) Следва ли да се вземат предвид, и в каква степен, интересите на органите за социално осигуряване от по-евтини лекарствени продукти?

в) Кои други критерии и подходи се считат за подходящи в настоящия случай?