Дело C-302/04: Ynos, Съдебно решение от 10 януари 2006 г.

Може ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, който предвижда, че държавите членки постановяват, че неравноправните клаузи, използвани в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, не са задължителни за потребителя съгласно националното им законодателство, да се тълкува в смисъл, че може да бъде основание за национална разпоредба като член 209, параграф 1 от Закон № IV от 1959 г., Граждански кодекс, която се прилага, ако е доказан неравноправният характер на обща договорна клауза и съгласно която неравноправните клаузи не са задължителни за потребителя по силата на закона, но само ако този потребител е направил изрично изявление в това отношение, т.е. ако успешно оспори договора?

Произтича ли от разпоредбата на директивата, съгласно която договорът остава задължителен за страните при същите условия, ако може да продължи да съществува без неравноправните клаузи, че договорът не е нищожен изцяло, ако може да продължи да съществува без неравноправните клаузи, когато неравноправните клаузи, определени от продавача или доставчика, не са задължителни за потребителя съгласно националното им законодателство, но продавачът или доставчикът не би сключил договора с потребителя при липсата на тези клаузи, които са част от договора?

От значение ли е за прилагането на правото на Общността обстоятелството, че спорът е възникнал преди присъединяването на Унгарската република към Европейския съюз, но след адаптирането на националното право към директивата?