Дело C-273/23: Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni и др. (Critère de substituabilité), Съдебно решение от 19 септември 2024 г.

Трябва ли Директива 97/33, в частност член 5 от нея, и Директива 2002/22, в частност член 13 от нея, приложими ratione temporis, и принципите на прозрачност, на минимално нарушаване на пазара, на недопускане на дискриминация и на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че:

a) е допустимо националното законодателство да предвижда ex lege и за мобилните телефонни оператори задължения за участие във финансирането на несправедливата тежест, произтичаща от предоставянето на една и съща универсална услуга, без това разширяване на обхвата на задължението да подлежи на проверка от страна на националния регулаторен орган за съществуването на отношение на конкуренция или на взаимозаменяемост между операторите, които носят тази тежест, и оператора, на когото е възложено да предоставя посочената услуга в рамките на един и същ пазар, релевантен от гледна точка на правото в областта на конкуренцията;

б) е допустимо — наред с или като алтернатива на критерия за взаимозаменяемост между фиксираните и мобилните мрежови услуги, за целите на проверката дали тежестта е несправедлива — националните регулаторни органи да използват допълнителни критерии — и ако е така, кои — за възлагане на мобилните оператори на задължение за финансиране?