Дело C-152/07: Arcor и др., Заключение от 1 април 2008 г.

Текст

... и и услуги — Тарифно ребалансиране — Член 4в от Директива 90/388/ЕИО — Член 7, параграф 2 от Директива 97/33/ЕО — Член 12, параграф 7 от Директива 98/61/ЕО — Регулаторен орган — Непосредствено действие на директиви — Отношение с триъгълна конфигурация“

I — Въведение

1. Bundesverwaltungsgericht (Върховен федерален административен съд) на Германия приканва Съда да се произнесе относно обхвата на финансирането на някои задължения за универсална услуга, предвиден в Директива 90/388/ЕИО на Комисията от 28 юни 1990 година относно конкуренцията на пазарите за далекосъобщителни услуги (наричана по-нататък „Директивата за конкуренцията“ или „Директива 90/388“) ( 2 ) и в Директива 97/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година относно взаимното свързване в далекосъобщенията с цел осигуряването на универсалната услуга и интероперативността посредством прилагането на принципите на предоставяне на отворени далекосъобщителни мрежи (ONP) (наричана по-нататък „Директивата за взаимно свързване“ или „Директива 97/33“) ( 3 ).

2. Препращащата юрисдикция има съмнения относно законосъобразността на някои допълнителни разходи извън тези за свързване, наложени в полза на оператора на абонатна мрежа, който има господстващо положение, в сектор, характеризиращ се с либерализиране ( 4 ), тласък за което дават Директивата за конкуренцията ( 5 ) и Директивата за взаимното свързване ( 6 ) и което завършва с „новата правна уредба“ ( 7 ), приета на 7 март 2002 г. и публикувана на 24 април 2002 г ( 8 ).

3. Предприятията, задължени да плащат тези допълнителни суми, оспорват тяхната валидност ( 9 ), като изтъкват принципите на свободната конкуренция, на недопускане на ...