Дело C-260/07: Pedro IV Servicios, Заключение от 4 септември 2008 г.

1) Трябва ли, след като член 12, параграф 2 от [Регламент № 1984/83] разпорежда, че „независимо от разпоредбите на параграф 1, буква в), когато споразумението се отнася до бензиностанция, която доставчикът е отдал под наем на дистрибутора или която фактически или правно му е предоставил за ползване, на дистрибутора могат да бъдат налагани посочените в настоящия раздел задължения за изключително закупуване и забрани за конкуренция за целия период, през който същият реално експлоатира бензиностанцията“ [неофициален превод], тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че се отнася до хипотезата, в която доставчикът първоначално е собственик на терена и на съоръженията, или напротив посочването на отдаването под наем на бензиностанцията се отнася до хипотезата, в която правото на собственост на доставчика е само върху бензиностанцията, като по този начин той може да я отдава под наем на собственика на земята, без да е длъжен да се съобразява с ограниченията във времето, които Регламентът налага относно споразуменията за изключително снабдяване?

2) Ако в конкретния случай е приложим [Регламент №°2790/1999], трябва ли член 5 от него, по смисъла на който освобождаването не се прилага, ако споразумението за изключително закупуване е сключено за срок, по-дълъг от пет години, макар „срокът от пет години обаче [да не] се прилага, когато договорните стоки или услуги се продават от купувача на производствени обекти или терени, собственост на доставчика, или наети от доставчика от трети страни, които не са свързани с купувача, при условие че продължителността на задължението за въздържане от конкуренция не надвишава периода, през който производствените обекти и терени се заемат от купувача“, да се тълкува в смисъл, че когато става дума за отдаване под наем, той визира хипотезата, в която доставчикът първоначално е собственик на терена и на съоръженията, или напротив, посочването на отдаването под наем на бензиностанцията визира хипотезата, в която правото на собственост на доставчика е само върху бензиностанцията, като по този начин той може да я отдава под наем на собственика на земята, без да е длъжен да се съобразява с ограниченията във времето, които Регламентът налага относно споразуменията за изключително снабдяване?

3) След като член [85], параграф 1, буква а) [от Договора] забранява споразуменията, които имат за предмет косвено определяне на покупни или продажни цени и след като осмото съображение от Регламент […] № 1984/83 уточнява, че „с настоящия регламент не могат да бъдат освободени други ограничаващи конкуренцията разпоредби, и в частност такива, с които се ограничава свободата на дистрибутора да определя цените си или условията си на продажба или да избира клиентите си“ [неофициален превод], без да посочва споразуменията, определящи препродажните цени сред останалите позволени ограничения на конкуренцията, които член 11 от посочения регламент допуска, следва ли тези две разпоредби да се тълкуват в смисъл, че те се отнасят до всяка каквато и да е клауза, ограничаваща свободата на дистрибутора да определя продажните цени за потребителите, като например клауза, позволяваща на доставчика да определи търговската надценка на оператора на бензиностанцията, като определя цената на горивото, което му доставя при най-благоприятните условия, договорени с други бензиностанции, които могат да се установят в Барселона, без в никакъв случай тази цена да може да надвишава средната цена, определена от други значими доставчици на пазара и като добавя считаната за подходяща минимална надценка, като по този начин се определя продажната цена за потребителите, която доставчикът не налага изрично, а препоръчва да се прилага?

4) След като член [85], параграф 1, буква а) [от Договора] забранява споразуменията, които имат за предмет косвено определяне на покупни или продажни цени и след като член 4, буква а) от Регламент […] №°2790/1999 включва сред особено тежките ограничения на конкуренцията споразуменията, които налагат препродажни цени, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че те включват всяка клауза, ограничаваща свободата на дистрибутора да определя крайните цени за потребителите, като например клауза, позволяваща на доставчика да определи търговската надценка на оператора на бензиностанцията, като определи цената на горивото, което доставя на дистрибутора при най-благоприятните условия, договорени с други бензиностанции, които могат да се установят в Барселона, без в никакъв случай тази цена да може да надвишава средната цена, определена от други значими доставчици на пазара, и като добавя към нея считаната за подходяща минимална надценка, като по този начин се определя продажната цена за потребителите, която доставчикът не налага изрично, а препоръчва да се прилага?