Дело C-530/23: Barało, Заключение от 14 ноември 2024 г.

1. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 18, 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормите на член 3, параграф 2, букви а) и в) и параграф 3, буква а) от [Директива 2013/48] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че въвеждат императивна норма с директен ефект, която води до недопустимост на процесуалното действие разпит на уязвимо лице, ако е извършено без участието на защитник при наличието на обективни фактически предпоставки за предоставянето на правна помощ, когато същевременно органът на досъдебното производство не предоставя служебно правна помощ (включително спешна или временна) без неоправдано забавяне и преди съответното лице [в конкретния случай уязвимото лице] да бъде разпитано от полицията, от друг правоохранителен орган или от съдебен орган или преди извършването на конкретни следствени действия или действия по събиране на доказателства?
2. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 18, 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [тази директива] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], въпреки фактическите предпоставки за незабавно установяване на статута на лицето да се тълкуват в смисъл, че неизвършването на процесуални действия за установяване на потенциалната уязвимост или непризнаването на лицето за уязвимо, както и невъзможността за оспорване на преценката на потенциалната уязвимост и непредоставянето на служебен защитник на такова лице без неоправдано забавяне в никакъв случай не са допустими при дела относно престъпления, които се наказват с лишаване от свобода, а обстоятелствата, поради които не са предприети действия за установяване на статута на лицето и не му е предоставен служебен защитник, трябва да са изрично посочени в принципно подлежащото на обжалване решение да се пристъпи към разпит в отсъствието на адвокат?
3. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 18, 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [същата директива] съгласно тълкуването, произтичащо от раздел 3, точка 7 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че щом държавата членка не е въвела презумпция за уязвимост в рамките на наказателното производство, това трябва да се тълкува в смисъл, че осуетява възможността на заподозряното лице да ползва гаранциите по член 9 от [Директива 2016/1919] съгласно тълкуването, произтичащо от раздел 11 от [Препоръката на Комисията], и следователно правосъдните органи са длъжни в такъв случай да приложат пряко разпоредбите на Директивата?
4. При утвърдителен отговор на поне един от първите три въпроса трябва ли посочените в тях разпоредби на двете директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като:
a) член 301, второ изречение от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който разпитът на заподозрения се извършва с участието на упълномощен защитник само по искане на заподозрения, а неявяването на защитник не е пречка за разпита;
б) член 79, параграф 1, точки 3 и 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно който в наказателното производство обвиняемият (заподозреният) трябва да има защитник, ако съществува основателно съмнение, че към момента на извършване на деянието не е бил в състояние да разбира значението на деянието или да ръководи постъпките си или способността му за това е била значително ограничена, и ако съществува основателно съмнение дали психичното му състояние му позволява да участва в производството или да води защитата си самостоятелно и разумно?
5. Трябва ли да се приеме, че член 3, параграф 2, буква а) във връзка с член 3, параграф 3, буква б) от [Директива 2013/48] във връзка с принципа на предимство и принципа на директния ефект на директивите задължава органите на досъдебното производство, съдилищата и всички държавни органи да оставят без приложение несъвместимите с Директивата разпоредби на националното право като посочените в четвъртия въпрос и вследствие на това — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на Директивата с директен ефект?
6. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] да се тълкуват в смисъл, че когато не е взето решение по въпроса или не е предоставена служебно правна помощ на уязвимо лице или на лице, за което съществува презумпция за уязвимост в съответствие с раздел 3, точка 7 от [Препоръката на Комисията], а впоследствие полицейски или друг правоохранителен орган е извършил следствени действия с участието на такова лице, включително действия, които не могат да бъдат повторени пред съда, националният съд, който разглежда наказателното дело, както и всички други държавни органи, които участват в осъществяването на правосъдието (тоест и органите на досъдебното производство), са длъжни да оставят без приложение несъвместимите с [тази] директива разпоредби на националното право като посочените в четвъртия въпрос и вследствие на това — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на [посочената] директива с директен ефект, дори ако след приключване на разследването (от разследващия полицай или следователя) и внасянето на обвинителния акт в съда от прокурора лицето е упълномощило защитник по свой избор?
7. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [Директива 2016/1919] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че държавата членка е длъжна да гарантира незабавно установяване и признаване на уязвимостта на заподозрения, както и служебна правна помощ за заподозрените или обвиняемите в наказателното производство, за които съществува презумпция за уязвимост или са уязвими лица, като тази помощ е задължителна дори когато няма отправено искане от страна на компетентния орган до независим специалист да провери степента на уязвимост, нуждите на уязвимото лице и доколко предприетите или планираните спрямо него мерки са подходящи, докато не бъде извършена надлежна преценка от независим специалист?
8. При утвърдителен отговор на седмия въпрос трябва ли посочените разпоредби на [Директива 2016/1919] и на [Препоръката на Комисията] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като член 79, параграф 1, точки 3 и 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно която в наказателното производство обвиняемият трябва да има защитник само ако съществува основателно съмнение, че към момента на извършване на деянието не е бил в състояние да разбира значението на деянието или да ръководи постъпките си или че способността му за това е била значително ограничена, и ако съществува основателно съмнение дали психичното му състояние му позволява да участва в производството или да води защитата си самостоятелно и разумно?
9. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [Директива 2016/1919] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], а също и правилото относно презумпцията за уязвимост да се тълкуват в смисъл, че най-късно преди първия разпит на заподозрения от полицията или от друг компетентен орган компетентните органи (прокуратура, полиция) са длъжни незабавно да извършат процесуалните действия за установяване и признаване на уязвимостта на заподозрения в наказателното производство и да му гарантират предоставяне на правна помощ или спешна (временна) помощ, а също и да не пристъпват към разпит на заподозрения, докато служебно не му бъде предоставена правна помощ или не му бъде осигурена спешна (временна) помощ?
10. При утвърдителен отговор на деветия въпрос трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с нормата на член 1, параграф 2 от [тази директива] съгласно тълкуването, произтичащо от раздели 6, 7, 11 и 13 от [Препоръката на Комисията], да се тълкуват в смисъл, че задължават държавите членки изрично да определят в националното си законодателство основанията и критериите за дерогиране на правилото за незабавно установяване и признаване на уязвимостта на заподозрения в наказателното производство и да му гарантират предоставяне на правна помощ или спешна (временна) помощ, а всяка евентуална дерогация следва да е пропорционална, ограничена във времето и да не засяга принципа на справедливост на производството и освен това следва да има процесуалната форма на акт за разрешаване на временна дерогация, по отношение на който страните по принцип следва да имат правото да изискат съдебен контрол?
11. Трябва ли член 19, параграф 1, втора [алинея] ДЕС и член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“)] във връзка с член 3, параграф 2, буква а) и параграф 3, букви а) и б) от [Директива 2013/48] във връзка с член 1, параграф 2 и съображение 27 и във връзка с член 8 от [Директива 2016/1919] да се тълкува в смисъл, че когато процесуалният орган не е предоставил и не е посочил причините за невземането на решение да се предостави служебно правна помощ на лице, за което съществува презумпция за уязвимост и/или е уязвимо лице (в съответствие с [точки 7 и 11 от Препоръката на Комисията]), това лице има право на ефективни правни средства за защита, а за такова средство следва да се приеме националният процесуалноправен институт по член 344а от Наказателно-процесуалния кодекс, а именно връщането на делото на прокурора с цел:
a) органът на досъдебното производство да предприеме действия за установяване и признаване на уязвимостта на заподозрения в наказателното производство;
б) да се даде възможност на заподозрения да се консултира със защитник преди разпита;
в) разпитът на заподозрения да се проведе в присъствието на защитник и да му бъде направен аудио-визуален запис;
г) да се даде възможност на защитника да се запознае с материалите по делото, и да се направят евентуални доказателствени искания от уязвимото лице и служебно назначения му или избран от него адвокат?
12. Трябва ли член 4 от [Хартата]и член 6, параграфи 1, 2 и 3 ДЕС, разглеждани във връзка с член 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи [наричана по-нататък „ЕКПЧ“], подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., впоследствие изменена с Протоколи № 3, 5 и 8 и допълнена с Протокол № 2, и във връзка с презумпцията за уязвимост съгласно точка 7 от [Препоръката на Комисията], да се тълкува в смисъл, че провеждането на разпит на заподозрения от полицейски служител или друго лице с правомощия да извършва следствени действия, в условията на психиатрична болница, без отчитане на състоянието на несигурност, в условията на особено ограничена свобода на изразяване и своеобразна психическа беззащитност и в отсъствието на адвокат представлява нечовешко отношение и затова въобще извършеното по този начин процесуално действие разпит е недопустимо като противоречащо на основните права на Съюза?
13. При утвърдителен отговор на дванадесетия въпрос трябва ли посочените в него разпоредби да се тълкуват в смисъл, че оправомощават (съответно задължават) националния съд, който разглежда наказателно дело от обхвата на [Директива 2016/1919] във връзка с препоръка 7 от [Препоръката на Комисията], и от обхвата на [Директива 2013/48], а също и всички други органи на наказателното производство, които извършват процесуални действия по делото, да оставят без приложение несъвместимите с Директива [2016/1919] разпоредби на националното право, и по-конкретно да оставят без приложение член 168а от Наказателно-процесуалния кодекс, и вследствие на това — поради изтичането на срока за транспониране — вместо националната норма да прилагат упоменатите норми на [тази] директивата с директен ефект, дори ако след приключване на разследването (от разследващия полицай или следователя) и внасянето на обвинителния акт в съда от прокурора лицето е упълномощило защитник по свой избор?
14. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б), член 4, параграф 5 и член 9 във връзка със съображения 19, 24 и 27 от [Директива 2016/1919] във връзка с член 3, параграф 2, букви а), б) и в) и параграф 3, буква б) от [Директива 2013/48] във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и принципът на ефективност в правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че в досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът е длъжен да действа в пълно съответствие с имащите директен ефект изисквания на Директива 2016/1919 и съответно да гарантира, че ползващите се със защитата по тази директива заподозрени или обвиняеми лица ще разполагат в процеса с осигурена ефективна правна защита, считано от настъпването на по-ранния от следните моменти:
а) преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган;
б) при извършването на следствено действие или на друго действие по събиране на доказателства от страна на разследващите или на други компетентни органи съгласно член 3, параграф 3, буква в) от [Директива 2013/48];
в) без неоправдано забавяне след задържането (под което следва да се разбира и престой в психиатрична болница), като при необходимост той е длъжен да остави без последици евентуалните заповеди на горестоящите прокурори, ако е убеден, че изпълнението им би довело до нарушаване на ефективната защита на заподозрян, за когото съществува презумпция за уязвимост, включително на правото му на справедлив съдебен процес или на друго негово право по [Директива 2016/1919] във връзка с Директива [2013/48]?
15. При утвърдителен отговор на четиринадесетия въпрос трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, който закрепва принципа на ефективната правна защита, във връзка с член 2 ДЕС и във връзка с принципа на зачитане на правовата държава съгласно тълкуването му в практиката на Съда (вж. решение на Съда от 27 май 2019 г.[, OG и PI (Прокуратури на Любек и на Цвикау), C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456]), както и принципът на съдийската независимост по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от [Хартата] съгласно тълкуването му в практиката на Съда (вж. решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018: [1]17), да се тълкуват в смисъл, че предвид възможността главният прокурор и горестоящите прокурори да дават указания, задължаващи долустоящите прокурори да не прилагат определени разпоредби на правото на Съюза с директен ефект или затрудняващи прилагането на такива разпоредби, тези принципи не допускат национално законодателство, съгласно което прокуратурата е пряко зависима от орган на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието, нито допускат национални правни уредби, които ограничават независимостта на прокурора при прилагането на правото на Съюза, и по-конкретно:
a) член 1, параграф 2, член 3, параграф 1, точки 1 и 3 и член 7, параграфи 1—6 и 8, а също и член 13, параграфи 1 и 2 от Ustawa z dnia 28 stycznia 2016 roku Prawo o prokuraturze (Закон от 28 февруари 2016 г. за прокуратурата), които оправомощават министъра на правосъдието, който същевременно е главен прокурор и ръководител на прокуратурата, да издава указания, които са задължителни за долустоящите прокурори включително в частта, в която ограничават или затрудняват прякото прилагане на правото на Съюза?