Дело C-17/25: Società Cattolica di Assicurazione, Заключение от 23 април 2026 г.

Препятства ли член 2 от [Втората директива] в ситуация като разглежданата в настоящото производство национално законодателство, което поради това, че съдебното решение е придобило сила на пресъдено нещо в италианското гражданско производство, не допуска за първи път пред Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) да се повдигне въпросът за нищожността на клауза, включена в договор за застраховка „гражданска отговорност“ на моторни превозни средства, която в нарушение на [Втората директива] позволява на застрахователя да предяви регресен иск срещу превозваното лице, което е едновременно пострадалото и застраховано лице?
Прилага ли се принципът, че ефективността на правото на [ЕС] има предимство пред силата на пресъдено нещо, дори когато: а) силата на пресъдено нещо засяга неблагоприятно правото на обезщетение за вреди, предоставено с член 2 от [Втората директива] на членовете на семейството на лице, починало в резултат на пътнотранспортно произшествие, от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на моторни превозни средства; б) носителят на това право е действал напълно пасивно в производството, което е приключило в резултат на силата на пресъдено нещо, засягаща неблагоприятно правото на ЕС?