Дело C-265/08: Federutility и др., Заключение от 20 октомври 2009 г.

1) Трябва ли член 23 от Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година, която урежда отварянето на пазара на природен газ, в съответствие с произтичащите от Договора за ЕО принципи да се тълкува в смисъл, че на тази разпоредба и на общностните принципи противоречи национална норма (и съответните актове за нейното прилагане), по силата на която след 1 юли 2007 г. на националния регулаторен орган продължава да се предоставя правомощието да определя референтни цени за доставка на природен газ на национални клиенти (неустановена категория, която не е определена в референтните категории и която сама по себе си не предполага преценка на особени положения на социални или икономически затруднения, които биха могли да обосноват определянето на посочените референтни цени) — цени, които предприятията за разпространение или продажба трябва да посочват в търговските си оферти в рамките на задълженията за обществена услуга?

или

2) Трябва ли тази норма (посоченият по-горе член 23) да се тълкува във връзка с член 3 от Директива 2003/55/ЕО (който предвижда, че държавите членки могат да налагат на предприятията за природен газ в общ икономически интерес задължения за обществена услуга, които могат да бъдат свързани — що се отнася до релевантната хипотеза в настоящия случай — с цената на доставките) в смисъл, че не противоречи на посочените общностни разпоредби национална норма, съгласно която предвид особеното положение на пазара, характеризиращо се все още с липса на условия на „ефективна конкуренция“, поне в сектора на търговията на едро, е възможно да се определя по административен ред референтната цена на природния газ — цена, която задължително трябва да се посочва в търговските оферти на всеки продавач до националните му клиенти, в рамките на понятието за универсална услуга, независимо че всички клиенти трябва да се считат за „свободни“?