Дело C-462/09: Stichting de Thuiskopie, Заключение от 10 март 2011 г.

Текст

... ване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden)

„Авторско право — Директива 2001/29/ЕО — Член 5, параграф 2, буква б) — Член 5, параграф 5 — Права на възпроизвеждане — Справедливо обезщетение — Дистанционна продажба“

1. Делото се отнася до анализа на понятието „справедливо обезщетение“, използвано в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО(2). Въпреки че наскоро в Решение по дело Padawan(3) бе разгледан въпросът относно определянето на това кой дължи такова обезщетение, настоящото преюдициално запитване е различно, тъй като съдържа презграничен елемент. В този смисъл новият въпрос, който то поставя, е дали в резултат от действието на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 националното законодателство за нейното транспониране трябва да се тълкува в смисъл, че задължава дружество, участващо в схема за дистанционни продажби, по силата на която продава стоки по интернет на клиенти в държава членка, която предвижда справедливо обезщетение в националното си право, да заплаща това обезщетение в едната от двете държави членки.

I – Правна уредба

Право на ЕС(4)

2. Член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз гласи, че интелектуалната собственост е защитена(5).

3. Член 28 ЕО забранява количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект. Член 30 ЕО съдържа основания, обосноваващи наличието на такива ограничения, и изрично допуска основанието, свързано със закрила на индустриалната или търговската собственост.

4. Съображения 35, 38 и 39 от Директива 2001/29 гласят:

„(35) В някои случаи на изключения или ограничения притежателите на права следва да получат справедливо обезщетение, за да бъдат обезщетени ...