Дело C-442/10: Churchill Insurance Company и Evans, Заключение от 6 септември 2011 г.

1) Член 12, параграф 1 и член 13, параграф 1 от Директива [2009/103/ЕО] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които съгласно релевантното национално право имат за последица да изключат възможността пострадало при пътнотранспортно произшествие лице да се ползва от застраховката, когато: а) пътнотранспортното произшествие е предизвикано от незастрахован водач, б) пострадалото лице е разрешило на посочения незастрахован водач да управлява превозното средство, в) пострадалото лице е било пътник в превозното средство към момента на пътнотранспортното произшествие, и г) пострадалото лице има застраховка за управлението на въпросното превозно средство

По-специално: i) дали такава национална разпоредба представлява разпоредба, която „изключва от застраховката“ по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива [2009/103/ЕО]; ii) дали при обстоятелства като тези в настоящото дело разрешението, дадено от [застрахованото лице] на незастрахованото лице, представлява „изрично или мълчаливо разрешение“ по смисъла на член 13, параграф 1, буква а) от Директива [2009/103/ЕО]; iii) дали на отговора на този въпрос се отразява обстоятелството, че съгласно член 10 от Директива [2009/103/ЕО] националните органи, които са отговорни да изплащат обезщетение за вреди, причинени от неидентифицирано или незастраховано превозно средство, могат да откажат да заплатят обезщетение на лица, които са се качили доброволно в превозното средство, причинило вредите или телесните повреди, когато органът може да докаже, че тези лица са знаели, че превозното средство не е застраховано

2) От значение ли е за отговора на първия въпрос дали, когато е дало въпросното разрешение, застрахованото лице: а) е знаело, че водачът не е застрахован, или б) е смятало, че водачът е застрахован, или в) не е мислило по този въпрос?