Дело C-561/14: Genc, Заключение от 20 януари 2016 г.

1) Трябва ли клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 […] и/или клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол […] да се тълкуват в смисъл, че нови ограничителни условия пред възможността за събиране на семейството за икономически неактивни членове на семейството, включително ненавършили пълнолетие деца, на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, попадат в приложното поле на изискването за „standstill“, като се имат предвид: a) тълкуването от Съда на клаузите „standstill“, по-специално в решения Derin, Ziebell, Dülger и Demirkan, б) целта и съдържанието на Споразумението [за асоцииране ЕИО—Турция], както по-специално се тълкуват в решения Ziebell и Demirkan, и като се имат предвид: — фактът, че споразумението и приложените към него протоколи и решения не съдържат разпоредби за събиране на семейството, и — фактът, че събирането на семейството […] винаги се е уреждало от вторичното право, понастоящем от Директивата за свободното движение (Директива 2004/38/ЕО)

2) При отговора на първия въпрос Съдът се приканва да посочи дали евентуално производно право на събиране на семейството за членовете на семейството на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, се прилага за членовете на семейството на турски работници съгласно член 13 от Решение № 1/80, или се прилага само за членовете на семейството на турски граждани — самостоятелно заети лица съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол

3) Ако Съдът даде положителен отговор на първия и на втория въпрос, той се приканва да посочи дали клаузата „standstill“ в член 13 […] от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че новите ограничения, които са „обосновани от императивно съображение от общ интерес, […] подходящи […] да гарантират осъществяването на преследваната законова цел и не надхвърлят необходимото за нейното достигане“ (отвъд посоченото в член 14 от Решение № 1/80), са законосъобразни

4) Ако отговорът на третия въпрос е положителен, Съдът се приканва да посочи: а) какви насоки трябва да се следват, за да се извършат проверка на ограничението и оценка на пропорционалността. Съдът се приканва по-специално да посочи дали трябва да се следват същите принципи като посочените в практиката му относно събирането на семейството във връзка със свободното движение на гражданите на Съюза, която се основава на Директивата за свободното движение (Директива 2004/38) и разпоредбите на Договора, или трябва да се приложи различна преценка; б) ако трябва да се приложи различна от произтичащата от практиката на Съда преценка относно събиране на семейството във връзка със свободното движение на гражданите на [Съюза], Съдът се приканва да посочи дали като отправна точка следва да се приеме проверката за пропорционалност, извършвана във връзка с член 8 от Европейската конвенция за правата на човека [, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.] относно зачитането на правото на семеен живот и практиката на Европейския съд по правата на човека и ако не, какви принципи трябва да се следват, в) независимо от метода за преценка, който следва да се приложи, може ли правило като [член 9, параграф 13 от Закона за чужденците] — съгласно което събирането на семейството между лице, което е гражданин на трета страна и има разрешение за пребиваване и което пребивава в Дания, и ненавършилото му пълнолетие дете, когато детето и другият му родител пребивават в страната на произход или друга страна, е обусловено от това дали детето се е вписало или има възможност да се впише в Дания в достатъчна степен, така че да е налице основа за успешна интеграция в страната — да се разглежда като „обосновано от императивно съображение от общ интерес, […] подходящо да гарантира осъществяването на преследваната законова цел и ненадхвърлящо необходимото за нейното достигане“?