Дело C-440/23: European Lotto and Betting и Deutsche Lotto- und Sportwetten, Заключение от 11 юни 2025 г.

1) Трябва ли [член] 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че нарушаването на свободното предоставяне на услуги чрез обща забрана на онлайн ротативките в държавата членка на потребителя (държавата по местоназначение) по отношение на операторите на онлайн казина, които са лицензирани и регламентирани в държавата им по произход (Малта), не може да бъде обосновано с императивни изисквания от общ интерес, – ако държавата членка по местоназначение в същото време разрешава повсеместно подобни игри във физически обекти с лицензирани ротативки в пасажи с магазини и в ресторанти за частни оператори, по-интензивни игри във физически обекти — казина, лицензирани национални [л]отарийни дейности от държавни лотарии в повече от 20 000 магазина посредници, които са насочени към обществеността, и – разрешава лицензирани онлайн игри за частни оператори на спортни залагания и конни залагания и за частни онлайн лотарийни посредници, които продават продуктите на държавните лотарии и на други лицензирани лотарии, докато същата държава членка — в противоречие с […] решения [на Съда] Deutsche Parkinson (C‑148/15, т. 35), Markus Stoß (C‑316/07) и Lindman (C‑42/02) — изглежда не е представила научни доказателства, доказващи, че при тези игри съществуват специфични опасности, които допринасят значително за постигането на целите, преследвани от нейната правна уредба, по-конкретно предотвратяването на проблемните игри, и че с оглед на тези опасности ограничаването на обхвата на забраната само до онлайн ротативките — а не за всички предложения за игри, които са разрешени за онлайн ротативки и ротативки във физически обекти — може да се счита за подходящо, задължително и пропорционално за постигане на целите на правната уредба.

2) Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на пълна забрана на хазартните игри в онлайн казина, съдържаща се в член 4, параграфи 1 и 4 от германския Държавен договор за хазарта (наричан по-нататък „GlüStV“), ако според член 1 от него германската правна уредба на хазарта („GlüStV“) няма за цел пълна забрана на хазарта, а […] „насочване на естествения хазартен инстинкт на населението към уредени и контролирани канали, както и противодействие на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черните пазари“, и е налице значително търсене на онлайн ротативки от страна на играчите?

3) Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не може да се прилага обща забрана за предлагане на онлайн казина, ако – правителствата на всички федерални провинции на тази държава членка вече са се съгласили, че опасностите от подобно предлагане на онлайн хазартни игри могат да бъдат преодолени по-ефективно чрез режим за предоставяне на предварително официално разрешение, отколкото чрез пълна забрана, и – са изготвили и са се договорили относно бъдеща нормативна уредба чрез съответен държавен договор, който заменя пълната забрана с режим на предварително разрешение, – и в очакване на тази бъдеща правна уредба решават да допускат съответното предлагане на хазартни игри без германско разрешение при спазване на определени изисквания до издаването на германски лицензи, въпреки че според решение […] Winner Wetten [(C‑409/06)] действието на правото на Съюза не може да бъде временно спряно[?]

4) Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че държава членка (по местоназначение) не може да обоснове национална правна уредба с императивни изисквания от общ интерес, ако – тази правна уредба забранява на потребителите да правят лицензирани трансгранични залози в друга държава членка (по произход) върху резултатите от лицензирани лотарии в държавата членка по местоназначение, които са разрешени и регламентирани там, и – ако лотариите са лицензирани в държавата членка по местоназначение и правната уредба има за цел да защити играчите и ненавършилите пълнолетие лица, – и ако правната уредба на лицензираните залагания върху резултати от лотарии в държавата членка по произход също има за цел да защити играчите и ненавършилите пълнолетие лица и осигурява същото ниво на защита като правната уредба на лотариите в държавата по местоназначение?

5) Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска възстановяване на залози, загубени при участие във (вторични) лотарии, на основание твърдяна незаконосъобразност на сделките поради липсата на лиценз в държавата членка на потребителя, ако – законът изключва възможността за получаване на такъв лиценз за частни (вторични) лотарии, – и това изключване се обосновава от националните съдилища с твърдяна разлика между залог, направен при държавен оператор върху резултати от лотария, организирана от държавата, и залог, направен при частен организатор върху резултати от държавна лотария?

6) Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска възстановяване на залози, загубени при участие във (вторични) лотарии, на основание твърдяна незаконосъобразност на сделките поради липсата на лиценз в държавата членка на потребителя, ако – законът изключва възможността за получаване на такъв лиценз за частни (вторични) лотарии и – ако това изключване в полза на държавните организатори на лотарии се обосновава от националните съдилища с твърдяна разлика между залог, направен при държавен оператор върху резултати от лотария, организирана от държавата, и залог при частен организатор върху резултати от същата държавна лотария?

7) Трябва ли член 56 ДФЕС и забраната за злоупотреба с право ([…] Niels Kratzer [C 423/15)]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат иск за възстановяване на загубени залози, основан на липсата на германско разрешение и неоснователно обогатяване, когато организаторът е лицензиран и контролиран от органите на друга държава членка, а активите на играча и паричните му вземания са обезпечени от правото на държавата членка, в която е установен организаторът?“.