Дело C-524/15: Menci, Заключение от 12 септември 2017 г.

Текст

... p>(Съд на Бергамо, Италия)

„Харта на основните права на Европейския съюз — Национално законодателство, което предвижда административна санкция и наказателноправна санкция за едно и също деяние, състоящо се в неплащане на ДДС — Нарушение на принципа ne bis in idem — Идентичност на деянията — Провеждане на повече от едно производство или повторно налагане на санкции — Изключения от забраната, установена с принципа ne bis in idem — Достатъчно тясна материална и времева връзка между производствата“

1. Какви са условията за прилагане на принципа ne bis in idem, при положение че законодателствата на някои държави позволяват едновременното налагане на административни и наказателноправни санкции за неплащане на данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) в големи размери? Това по същество е проблемът, пред който отново се изправя Съдът.

2. С решението си от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson ( 2 ), Съдът определи линията, която трябва да следват националните юрисдикции във връзка с правото на лицата да не бъдат съдени два пъти за едно и също неизпълнение на задължението за плащане на ДДС. При определяне на тази линия Съдът възприе тогавашния подход на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“), но даденият в посоченото решение отговор създава трудности и поражда спорове между съдилищата на някои държави членки като например тези в Италия.

3. Освен това с решение от 15 ноември 2016 г., дело A и B с/у Норвегия, ЕСПЧ измени съществено практиката си относно принципа ne bis in idem ( 3 ). Съдът ще трябва да реши дали ...