Дело C-594/16: Buccioni, Заключение от 12 юни 2018 г.

а) Принципът на прозрачност, изрично предвиден в член 15 от [Договора за функционирането на Европейския съюз], с общата си императивна цел, тълкуван в смисъл, че (този принцип) може да се урежда с регламенти или равностойни на тях актове, предвидени в параграф 3 от този член, чието съдържание може да е израз на твърде широка свобода на преценка и да не намира основание в източник на европейското право от по-висок ранг, що се отнася до необходимостта от предварително установяване на минимални, неподлежащи на дерогиране принципи, противоречи ли на подобно ограничително тълкуване на европейската правна уредба за надзора върху кредитните институции до степен, че принципът на прозрачност бива лишен от съдържание дори и когато интересът от предоставяне на достъп произтича от основни интереси на заявителя, които явно съвпадат с интересите, за които в негова полза са предвидени изключения от установените в тази област ограничения?

б) вследствие на това трябва ли член 22, параграф 2 и член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, да се тълкуват не в смисъл, че представляват неизключителни случаи на дерогиране на отказа за предоставяне на достъп до документи, а по-скоро като разпоредби, които да се тълкуват с оглед на по-широките цели на член 15 от [Договора за функционирането на Европейския съюз], и поради това като основаващи се на общ нормативен принцип на правото на Съюза, съгласно който достъпът не може да бъде ограничаван — след разумно и пропорционално претегляне на потребностите на кредитния сектор и основните интереси на вложителя, на който се налага да участва в споделяне на тежестта („burden sharing“) — в зависимост от релевантните обстоятелства, установени от надзорен орган, чиято организация и компетентност в сектора са аналогични на тези на Европейската централна банка?

в) вследствие на това, предвид член 53 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (текст от значение за ЕИП), и съответстващите му разпоредби от националното право, трябва ли посоченият член да се тълкува в съответствие с останалите норми и принципи на европейското право, посочени в точка а), в смисъл, че достъпът може да бъде разрешен при подаване на заявлението за достъп, след като банковата институция вече е в производство за принудителна ликвидация, не само когато заявлението не е подадено единствено в рамките на производства по граждански или търговски дела, действително образувани за защита на имуществените интереси, накърнени вследствие на образуваното за банковата институция производство за принудителна ликвидация, но и когато заявителят, именно за да прецени дали може да заведе такива граждански или търговски дела, предварително сезира национален правораздавателен орган с предоставена от държавата компетентност да защитава правото на достъп и на прозрачност именно с оглед пълното зачитане на правото на защита и на правни средства за защита, по-конкретно във връзка с молбата на вложител, който вече е понесъл последиците от споделянето на тежестта („burden sharing“) в производството по несъстоятелност на кредитната институция, в която е вложил спестяванията си?