Дело C-168/17: SH, Заключение от 3 октомври 2018 г.

1. Попадат ли в приложното поле на Регламент № 204/2011 или евентуално в това на Регламент 2016/44 следните задължения за заплащане на разхода за гаранция, произтичащи от някои договори за насрещна гаранция, сключени като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза [на HIB]: 1.1. ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, включена в забранителния списък от приложение III към Регламент № 204/2011; 1.2. ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, която не е включена в забранителния списък от приложение III към Регламент № 204/2011, но банковата гаранция е издадена в полза на HIB, който е включен в посочения списък; 1.3. ако в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014, Регламент № 204/2011 забранява преките или непреките плащания към всякакви либийски образувания; 1.4. ако задължението за заплащане на разходите за гаранция произтича от договор за насрещна гаранция, сключен в рамките на правоотношението между две установени в Европейския съюз банки като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB; 1.5. ако окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извърши след изтичането на периода на гаранцията в съдебно производство след влизането в сила на Регламент 2016/44

2. Трябва ли да се счита, ако посоченото в точки 1.1 и 1.2 задължение за заплащане на разходите за гаранция попада в приложното поле на Регламента, че платените на либийска банка разходи за гаранция — която банка също за определен период е включена в забранителния списък от приложение III — с цел издаването на гаранция за възстановяване на авансовото плащане и на гаранция за добро изпълнение в полза на HIB представляват финансови средства, използвани пряко или непряко в полза на юридическите лица, образуванията и органите, изброени в приложение III към Регламент № 204/2011

3. Трябва ли в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014 (точка 1.3) член 12, параграф 1, буква б) от първия регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в Европейския съюз банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция

4. Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 12, параграф 1, буква в) от Регламент № 204/2011 в редакцията му след изменението с Регламент № 45/2014 — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в букви а) или б) от посочения член 12, параграф 1 — да се счита установена в Европейския съюз банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание (точка 1.4)

Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в Европейския съюз банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция

5. Отнася ли се предвиденото в член 9 от Регламент № 204/2011 изключение за всякакви плащания

6. Приложим ли е за разрешаването на спора между страните Регламент 2016/44 на Съвета — с който се отменя Регламент № 204/2011, но който по същество съдържа идентични разпоредби (точка 1.5) — доколкото окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извършва след влизането в сила на Регламент 2016/44, и трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в Европейския съюз банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция

Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 17, параграф 1, буква в) от този регламент — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в същия член 17, параграф 1, букви а) или б) — да се счита установена в Европейския съюз банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание

Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в Европейския съюз банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?