Дело C-414/18: Iccrea Banca, Заключение от 9 юли 2019 г.

Недопустимо ли е — съгласно член 5, параграф 1, по-специално букви а) и е) от Регламент № 2015/63, тълкуван с оглед на принципите, установени в този източник на правото, както и в Директива № 2014/59, в Регламент № 2014/806 и в член 120 от Договора за функционирането на Европейския съюз и въз основа на основните правила за равно третиране, недопускане на дискриминация и пропорционалност, установени в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с оглед на забраната за двойно плащане — при изчисляване на вноските по член 103, параграф 2 от Директива 2014/59 режимът, предвиден за вътрешногруповите задължения, да се прилага и в случай на „фактическа“ група или в случай на съществуваща взаимосвързаност между дадена институция и други банки в една и съща система и от друга страна, отново с оглед на горепосочените принципи, може ли преференциалното третиране, предвидено за насърчителни задължения в същия член 5, да се приложи по аналогия и спрямо задълженията на дадена банка от така нареченото „второ ниво“ към останалите банки в системата (на кооперативните кредитни банки), или посочената характеристика на дадена институция, която и в отношенията си с ЕЦБ и с финансовия пазар функционира по-конкретно като централна банка в рамките на взаимосвързана и интегрирана структура от малки банки, въз основа на действащите разпоредби трябва да доведе до някои корекции при представянето на финансовите данни от страна на Националния орган за преструктуриране към органите на Общността и при определяне на дължимите от институцията вноски към Фонда за преструктуриране въз основа на нейните действителни задължения и на нейния конкретен рисков профил?