Дело C-650/17: Royalty Pharma Collection Trust, Заключение от 11 септември 2019 г.

1. Защитен ли е даден продукт с основен патент, който е в сила по смисъла на член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 469/2009, само когато продуктът е част от обекта на закрила, определен от патентните претенции, и следователно е предоставен на разположение на специалиста в областта като конкретно средство за осъществяване?
2. Следва ли съответно да се приеме, че изискванията по член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 469/2009 не са изпълнени в достатъчна степен, когато, въпреки че въпросният продукт отговаря на обща функционална дефиниция на категория активни вещества, съдържаща се в патентните претенции, той не е индивидуализиран като конкретно средство за осъществяване, което се извежда от метода, закрилян с основния патент?
3. Следва ли да се приеме, че даден продукт вече не е защитен съгласно член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 469/2009 с основен патент, който е в сила, когато, въпреки че продуктът е включен във функционална дефиниция, съдържаща се в патентните претенции, той е разработен едва след датата на подаване на заявката за основния патент, като има собствена изобретателска стъпка?
4. Когато единствената активна съставка, която е предмет на [СДЗ, издаден съгласно Регламент № 469/2009], е елемент от клас съединения, които попадат в определението Маркуш в патентна претенция и които формират същинската техническа изобретателска стъпка на патента, достатъчно ли е за целите на член 3, буква а) от [Регламент № 469/2009] след проверка на структурата на съединението то да бъде незабавно разпознато като попадащо в този клас (поради което би било защитено от патента по силата на националното патентно право), или специфичните заместители, необходими за образуване на активната съставка, трябва да са сред онези, които специалист в областта би могъл да изведе при прочита на патентните претенции въз основа на общите си познания?